Наблюдавах как капките се стичат по стъклото на скъпата кола. Замъгляваха гледката ми, но ми харесваше. Действаха ми толкова успокояващо. Когато бях малко си правех състезания между капките и предполагах, коя ще се стече първа. Беше ми забавно. Още от тогава обожавам да пътувам, докато вали. Звукът от падащите капки, сякаш действаше като тапа на ушите ми и възпираше всички лоши мисли, заменяйки ги със спокойствие.
-Колко далеч сме? Пътуваме от двадесет минути.
-Спокойно, близо сме, просто има задръстване. Студено ли ти е? Имам по-дебело яке на задната седалка.
-Не, добре ми е. Обичам дъжда.-усмихнах се. -Трябва да пазаруваме неща за бебето.
-Ще го направим.-той се ухили насреща ми.-Но не днес.
Прекратих зазговора с едно просто кимване и отново се загледах през прозореца. Спряхме бавно и перфектно. Това момче си го биваше с колите. Уважаваше ги до известна степен. Пресена се назад и започна да рови в една раница. Извади една дебело червено яке и ми го подаде, а след това извади и чадър.
-Стой в колата и се облечи!-каза и излезе, като тръшна вратата.
Връщам си думите за уважението. Внезапно навлезлият хладен въздух ме накара да потреперя и затова облякох дебелото яке. Вратата от моята страна се отвори и той ми подаде ръка. Внимателно излязох и той отново тръшна вратата след което заключи. Държеше чадъра главно над мен. Осъзнах, че сме до висока сграда, но не успях да огледам, защото той ме вкара вътре. Озовах се в луксозно антре наподобяващо тези в хотелите. Никъде обаче не видях име или емблема, така че предположих, че просто е много скъпа сграда.
-Хайде, да се качим на асансьора.
-Това място изглежда доста скъпо.-подшушнах, докато чакахме асансьора.
-Такова е!
Отиде до рецепцията, или поне приличаше на такава и остави чадъра. Дотича обратно при мен и вратите на асансьора се отвориха. Влязохме бързо и той натисна едно от многото копчета.
-Дори асансьора е невероятен!-казах, оглеждайки се в перфектно почистеното огледало. Целия асансьор беше в черно и имитираше небето през нощта. С безброй много звезди. Признавам - скъпо, но красиво!
-Още не си видяла апартамента.
-Возим се много. На кой етаж е?-видях лукавата му усмивка.
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Different Town
Любовные романыКнига втора, първата книга можете да откриете на профила ми под името "Different boy" Три месеца след като пристига в Ню Йорк, Бела все още не се е адаптирала напълно. Всичко преживяно в Кристъл Роуз бе оставило болезнени следи в съзнанието й. Трябв...