Different Town

Семейство

Наблюдавах как капките се стичат по стъклото на скъпата кола. Замъгляваха гледката ми, но ми харесваше. Действаха ми толкова успокояващо. Когато бях малко си правех състезания между капките и предполагах, коя ще се стече първа. Беше ми забавно. Още от тогава обожавам да пътувам, докато вали. Звукът от падащите капки, сякаш действаше като тапа на ушите ми и възпираше всички лоши мисли, заменяйки ги със спокойствие.

-Колко далеч сме? Пътуваме от двадесет минути.

 -Спокойно, близо сме, просто има задръстване. Студено ли ти е? Имам по-дебело яке на задната седалка.

 -Не, добре ми е. Обичам дъжда.-усмихнах се. -Трябва да пазаруваме неща за бебето.

 -Ще го направим.-той се ухили насреща ми.-Но не днес.

Прекратих зазговора с едно просто кимване и отново се загледах през прозореца. Спряхме бавно и перфектно. Това момче си го биваше с колите. Уважаваше ги до известна степен. Пресена се назад и започна да рови в една раница. Извади една дебело червено яке и ми го подаде, а след това извади и чадър.

-Стой в колата и се облечи!-каза и излезе, като тръшна вратата.

Връщам си думите за уважението. Внезапно навлезлият хладен въздух ме накара да потреперя и затова облякох дебелото яке. Вратата от моята страна се отвори и той ми подаде ръка. Внимателно излязох и той отново тръшна вратата след което заключи. Държеше чадъра главно над мен. Осъзнах, че сме до висока сграда, но не успях да огледам, защото той ме вкара вътре. Озовах се в луксозно антре наподобяващо тези в хотелите. Никъде обаче не видях име или емблема, така че предположих, че просто е много скъпа сграда.

-Хайде, да се качим на асансьора.

-Това място изглежда доста скъпо.-подшушнах, докато чакахме асансьора.

-Такова е!

Отиде до рецепцията, или поне приличаше на такава и остави чадъра. Дотича обратно при мен и вратите на асансьора се отвориха. Влязохме бързо и той натисна едно от многото копчета.

-Дори асансьора е невероятен!-казах, оглеждайки се в перфектно почистеното огледало. Целия асансьор беше в черно и имитираше небето през нощта. С безброй много звезди. Признавам - скъпо, но красиво!

-Още не си видяла апартамента.

-Возим се много. На кой етаж е?-видях лукавата му усмивка.