Different Town

Моля те!

След три дни, които прекарах в умуване как най-безопасно да се срещна с Леонардо реших да се срещнем в кафенето в центъра на града. Там той не би трябвало да направи нищо. Не би могъл пред погледите на хората. Все още ми се виждаше лоша идея, а Келси направо откачи. Не мога да отрека, че аз самата се притеснявах. Онова чувство, което бих нарекла майчински инстинкт, не ме оставяше на мира. Беше ново да се старая за безопасността на бебето и вероятно се налагаше да свикна. Беше събота и времето минаваше твърде бавно. Гледах да го запълвам с ядене и решаване на Судоку. Келси не спираше да ми мърмори на главата, за да отменя този глупав план. Замислих се за миналото. Кога въобще е имало план, който да се развива както трябва? Част от мен копнееше да попита за адреса, но не можех... Не смеех да я изложа на опасност. Нито пък родителите й. Като цяло, около мен винаги беше опасно. Искрено се надявах да помня правилно адреса. Дарк Кроун, 17. Все пак не исках да рискувам, докато Клаудия е толкова малка и ранима. Буквално се разкъсвах на две! Безопасността й или бъдещето й? Предполагам нейното бъдеще щеше да зарадва и мен, ако Дилън е в него. Вече беше обяд, станах и грабнах телефона и ключовете си.

-Ще се върна максимално бързо!-смотолевих.

-Ще те чакам!-прошепна Келси.

Забързах по оживените улици на града. Хванах метрото от най-близката спирка. Нямаше много хора, намерих си място съвсем лесно. Прехвърлих целия си живот набързо. Може би се притеснявах прекалено много. Срещала бях доста по-опасни врагове от Леонардо. Възможно беше да не знае толкова много. Спомних си братята Бросевски. Те бяха далеч по-опасни от този гимназист. От размисли бях на косъм да си изпусна спирката. Слязох и побързах да стигна до кафенето. Намерих една доста отдалечена маса и седнах там. Започнах да се оглеждам и да проверявам часа доста по-често от необходимото. Накрая го видях и сърцето ми заби два пъти по-бързо от притеснение. Усмихваше ми се. Така че бих го взела за ангел, който се старае да бъде демон. Не разбирах самата себе си в такива моменти. Мислите ми бяха толкова объркани.

-Здравей!-седна при мен и си взе едно меню, сякаш бяхме тук, за да си клюкарстваме.

-Здравей...-казах тихо.

Дойде сервитьорката, която го изгледа с такъв поглед, че си помислих, че ще го награби още сега.

-За мен едно кафе със сметана.-каза и дори не я погледна.

-И за мен.-отвърнах без да отделям поглед от него.