Гледна точка на Дилън:Позвъних на вратата. Ник ми отвори, като приятелски ме прегърна. Алекс и Тайлър се здрависаха.
- Къде е Сара? - попитах директно, знаейки, че има нещо гнило.
Посрещналите ни току що, се спогледаха, усещах, че думите им нямаше да ми харесат.
- Защо я търсиш? - осмели се да попита Александър.
Стиснах юмрук. Не ми харесваше това поведение и избягване на темата, тези хора ми се водеха приятели. Разчитах на подкрепата им, а те започваха да се изпречват на пътя ми. Пътят към спокойния ми живот с Бела. С бебето... Нима беше толкова трудно да ми съдействат?
- Виж какво... Бързам. Търся я, защото знам, че разполага с важна информация, която може да спаси много хора. Просто ми кажи къде е. - гласът ми не трепна дори за миг.
Започнах да пукам пръстите си, момчето може и да ми беше близък, но живота на детето ми бе заложен на карта.
-Значи отново си онзи Дилън, когото познавам от преди. - самодоволната му усмивка ме изкарваше извън нерви.
- Стига си овъртал, просто ми кажи къде е Сара! - повиших тон, ставаше все по-трудно да сдържам яда си.
Тайлър дойде до мен, знаех, че ще се намеси.
- Дил, успокой се, не мисля, че това е необходимо. - говореше ми, но думите му губеха смисъл.
- Необходимо е. - отвърнах просто.
Александър се засмя.
- Виж, Дилън, дължа ти много, но в момента разбирам, защо Сара си тръгна. На нейно място и аз не бих рискувал да съм покрай теб. - тези думи преляха чашата.
Никога не съм се славел с търпението си, но откакто Бела стана част от живота ми, беше по-лесно да се контролирам. Напоследък, обаче, прекалено често тестваха търпението ми и всичката натрупана ярост трябваше да се излее все някога. Помня само лицето на Алекс, гърчещ се в опит да си поеме глътка въздух, пръстите ми, обвити около врата му, стискащи с всичка сила. Тайлър и Ник наблюдаваха отстрани, знаеха, че е по-добре да не се месят.
- Ще те попитам още само веднъж. - изкрещях му. - Къде е САРА? - разхлабих хватката, за да мога да получа дългоочаквания отговор.
- Замина... - едва говореше, този път прекалих. - За... Берлин.
Пуснах го и прокарах ръце през косата си. Какво се случи току що? Защо си позволих да загубя контрол? Защо си позволих, да прекрача всички граници на разумното.
YOU ARE READING
Different Town
RomanceКнига втора, първата книга можете да откриете на профила ми под името "Different boy" Три месеца след като пристига в Ню Йорк, Бела все още не се е адаптирала напълно. Всичко преживяно в Кристъл Роуз бе оставило болезнени следи в съзнанието й. Трябв...