Different Town

Мечти

Изпратихме и последния гост, а именно Кристина. Отдъхнах си и внезапно почувствах натежалата умора. Въздъхнах. Много събития. Важни решения. За една вечер.
Загледах се в една напълно случайна точка, един забравен навик. Не знаех какво толкова гледам, но и не можех да отместя поглед. В ума ми беше хаос от щастливи мисли и страхове. Навлязох в живота прекалено бързо и ето, че нещата най-накрая почват да се подреждат малко по малко. Усетих горещия дъх на Дилън срещу врата си, но останах втренчена в точката.

-За какво мислиш?

Замълчах. Внимателно подбирах думите си. За какво мислех? Много неща. Сватбата, бебето, апартамента, семейния живот и може би за трудностите.

-Много неща...

-Обзавел съм единствено хола, коридора и едната баня и тоалетна. Останалото ще го обзаведем заедно...

Най-накрая отделих очите си и започнах да мигам, за да премахна внезапното замайване. Усмихнах се и се обърнах към него, срещайки красивите лешникови очи. Очите, които грабнаха сърцето ми и така и не си го взех обратно, защото не исках. Очи, които говореха повече от хиляди думи. Очи, които ми действаха като наркотик, помагаха ми да забравя.

-Благодаря ти! Винаги съм си мечтала да си имам собствен дом и да го обзаведа по собствен вкус.

Очите му бяха така втренчени в моите, че човек ще си помисли, че нещо не е наред.

-Мечти...

Хвана ме за ръката и ме поведе към коридора. Отвори една от вратите и отново се озовахме в малко коридорче, нямаше нищо, дари стените не Бяха боядисани. Влязохме в една голяма стая, едната стена също беше изцяло прозорец, откривайки перфектната гледка към Ню Йорк. Пода беше покрит с ламинат, а стените отново бяха в един обикновен бял цвят. Средно голяма спалня стоеше в средата и нищо друго.

-Това е спалнята. Гледа на запад.-гледах безбройните коли навън, високите сгради, облаците и дъжда, който упорито капеше по прозорците за пореден път тази вечер. Всичко беше толкова перфектно!

Облегнах се на рамото на Дилън, а той ме прегърна с една ръка, наслаждавайки се на гледката, точно като мен.

-Искаш ли да видиш другите стаи?

-Разбира се! Колко стаи има?

-Една малка детска, към която се влиза от нашата. Ще бъде за Клаудия, докато е още малка. Има и три други стаи. Едната ще е гостна, а другата може да е детска за когато порасне. С третата можем да правим каквото решим. Кухнята също не е обзаведена, но ще направим нещата максимално бързо.