Умишлено бях навила алармата си с един час по-рано. Тази част с пазаруването за училище не ми допадаше. Майка ми мразеше да пазари ученически принадлежности. Бяха твърде скъпи и рядко ги използвах. Някога спорехме относно необходимостта от още тетрадки например. Бих дала всичко за още един разговор с нея! Дори да е спор или караница, пак бих била щастлива. Така и не разбрах начина по който е починала. Не знам защо не попитах. Може би защото не ми остана време или... Или защото се боях от това, което ще чуя. Самият факт, че никога повече няма да я видя, ме убиваше малко по малко. Бях мислила доста. В крайна сметка стигнах до едно кратко заключение. Живота е като върха на една кърфица, а ние нарочно стоим на ръба, провесвайки се надолу. Трябваше повече да ценя времето си с нея, да й показвам любов. Сега я търсех. Търсех я в ума си, за да мога да си я представя. Търсех я в статиите в интернет, които така обичаше да чете, търсех я навсякъде където я няма... Но знаех, че никога няма да си я върна...
-Хей! Чудех се дали си станала...-в стаята ми нахлу Келси, като леко ме стресна.
-Да. Обличам се набързо и идвам.-усмихнах й се и тя излезе.
Много ама много ми се носиха дънки. За жалост бременноста не позволяваше това. Ето защо се появих в хола облечена с широк лилав анцуг, тениска и дебело горнище. Липсваха ми полите, дънките, тесните дрешки. Но пък някои дрехи за бременни бяха толкива симпатични...
-Добро утро Бела!-поздрави ме Лора.
-Добро утро!
-Мислехме да хапнем навън, но се оказа, че скъпият ми съпруг е направил за закуска тостери. Все пак ако искаш по пътя има магазин за топли закуски.
-Всъщност обичам тостери!-след тези думи нападнах храната.
Няколко тостера по-късно бяхме излезли.
-Сега се качваме на метрото нали?-попитах.
Трябваше да се науча да се ориентирам.
-Да, ще слезем на третата спирка. В този квартал е един от най-евтините, но и качествени магазини за ученически принадлежности.
-И трябва да се вълнуваме?-Келси невярващо вдигна вежди.
Направи ми впечатление, че майка й не и обръща внимание. Вероятно беше свикнала. Слязохме по стълбите към метрото. Усетих хлад и миризма на... Метро... Според табелката, нашето метро идваше след минутка. Това му беше хубавото на метрото. Придвижваш се невероятно бързо на големи разстояния. В началото ми беше доста интересно, но и страшно. Всички филми за земетресения си оказваха влияние. Там винаги първи умираха хората в метрото. Не искам да умра! Тези мисли може би бяха породени от бушуващите хормони заради бременността или от безграничната ми лудост. Не бях особено сигурна... Дойде нашата спирка и слязохме по най-бързия начин. Не знаех къде отиваме затова просто вървях по петите на госпожа Рос. Двете с Келси разговаряха за нещо, но не се заслушах. Накрая влязохме в една книжарница с размерите на Джъмбо! Беше пълно с хора и аз въобще не знаех какво Дъ Фък се случва!
KAMU SEDANG MEMBACA
Different Town
RomansaКнига втора, първата книга можете да откриете на профила ми под името "Different boy" Три месеца след като пристига в Ню Йорк, Бела все още не се е адаптирала напълно. Всичко преживяно в Кристъл Роуз бе оставило болезнени следи в съзнанието й. Трябв...