Дарк Кроун 17

609 44 3
                                    

С Дилън стояхме в мълчание обмисляйки как да постъпим. Така и не пожела да му кажа тайната.

-Знаеш ли? Понякога се чудя как хората могат да вярват в неща, които не са видели, но ти...  Не просто вярваш, а се бориш с всички сили, за да предпазиш тайната.-започнах разговор, за да отклоня за момент вниманието и на двама ни.

-Права си, че е странно и налудничаво, но знам за какво се боря. Това не е тайната.

-Тогава за какво се бориш?

Мълчание. Обмисляше отговора си.

-За нас. Боря се за мен, за теб, за Клаудия. Тайната просто нарушава мира ни.

-Тогава още днес трябва да приключим с нея!

-Твърде опасно е Белс.

-Знам... Ще дойдеш ли  нс мен или не?

-Не искам да знам тайната, но просто не мога да те оставя сама.

-Значи идваш?

-Идвам!

Изправих се рязко и леко ми се зави свят.

-Извикай ни такси, Дил.

*-двадесет минути по-късно-*

-Закарайте ни на Дарк Кроун 17!-казах на шофьора и той потегли.

Хванах ръката на Дилън и вперих поглед през прозореца. Пратихме съобщение на Сара, че ще опитаме да се справим с тази тайна. Отговор не получихме. Не знаех какво да очаквам. Великата тайна бе един обикновен адрес. Това което знаех е че там вероятно е скрито някакво оръжие, което Бросевски толкова искаха. Как успях да се забъркам във всичко това? От Любов. Тогава не очаквах,че е това. Имах грешната представа за любовта. Мислех,че е като шоколад и се разтапя бавно в устата ти, карайки те да настръхнеш. Грешах. Любовта е като водка. Знаеш,че е грешно, но пиеш и тя изгаря всичко в теб и така ти завърта главата, че забравяш кой си. Ето  до къде се доведох сама. Не съжалявам, защото си струваше. А не всичко си струва. Не усетих кога сме спрели, докато годеникът ми не ми отвори вратата, помагайки ми да сляза.

-И каква е тайната?

Замлъкнах. Огледах мястото. Тясна уличка с много къщи. Две играещи с топка деца ни изгледаха подозрително. Адресът очевидно беше нечия собственост. Не знам защо очаквах някоя стара порутена къща. Това тук си беше съвсем нормално жилище.

-Не знам... Трябва да почукаме нали?

-Знаеш ли кой въобще живее тук?

Different TownDove le storie prendono vita. Scoprilo ora