Different Town

Тайлър

ГЛЕДНА ТОЧКА НА ДИЛЪН!

-Знаеш ли... Не ни е било писано... Ти никога не си ме обичал! Жалко. Смятах те за дар от боговете, но ти се оказа проклятие. Грешиш... Вече не те обичам. Ненавиждам те! Проклинам те Дилън Патрик О'Брайън!

След тези думи тя излезе от караваната. Останах прикован на място, напълно неспособен да се движа. Проследих я с поглед. Силна, наранена. Не се обърна назад, за да ме погледне отново. Просто продължи. Продължи напред както трябваше. болката в душата ми нямаше как да бъде потушена. какъв изкусен лъжец бях само! И тя толкова лесно ми повярва... част от мен страдаше заради крехкото й доверие, но друга ликуваше. Така беше най-добре. За нея... За Клаудия... Паднах на колене. За втори път през целия ми прокълнат живот падах на колене пред нея. Имаше такъв невъобразим контрол върху мен. Всяка нейна дума се забиваше дълбоко в сърцето ми. Сълзите се стичаха по лицето ми, но не можех да ги спра. Изискваше се повече сила отколкото притежавах. Да отблъснеш човека, който придава смисъл на цялото ти съществуване... Причинява невъобразима болка. Не само душевна, но и физическа.

-Дил?-Леонардо влезе при мен.-Съжалявам... Наистина си я бива и те обича, но така е най-добре и го знаеш.

Не успях да събера сили, за да му отговоря. Взирах се в празното пространство, където до преди минути стоеше тя. Лицето й... Сълзите й... Бяха част от най-големия ми кошмар!

-Само за миг си представи какво би й сторил Гранд! Или по-лошо! Братът на Рим! Само помисли. Болката й сега би била нищо в сравнение с това на което са способни. Дори само за секунда да разберат къде се намира...

Присвих очи от болка. Тези мисли съвсем щяха да ме погубят. След успешния ми план. Един от малкото успешни! Гранд започна да издирва Бела... Тайлър беше тежко ранен и в кома от повече от три месеца. Кристина стана една от нас заемайки мястото му. Да гледам най-добрия си приятел в такова състояние просто ме убиваше малко по малко. Страхът, че тя ще пострада... Щеше да е толкова лесно! Да ме проследи до къщата на Том и Лора и да избие цялото семейство. Толкова много пъти се борих със себе си. Идеше ми да хукна при нея и никога повече да не я оставям, но не можех... Всяко мое действие я застрашаваше ето защо се наложи да я убедя. Да я убедя в това, че не я обичам. Най-долната лъжа, която съм изричал някога, но и най-необходимата. Единственото което исках за еня бе да живее и да бъде щастлива. Аз я забърках единствено в опасности и станах причина за болката й. Всяка рана заздравява. Нейната също ще успее.