Different Town

Повече отколкото мога да понеса

Възможно най-бързо се наметнах с едно яке и излязох навън. Залязващото слънце блесна в очите, като почти ме заслепи. Тръгнах към парка, като прехвърлях всичките си въпроси в ума си. Вече бях създала цял списък. Каквото и да отговореше нямаше да ме нарани. Най-голямата болка я бях изпитала. Поне така мислех... Видях я точно там, на една пейка, загърната с якето си, загледана в една точка.

-Криси?-не успях да се усмихна, въпреки че се радвах, че е жива.

-Изи!-веднага се изправи от пейката и се втурна към мен.

Прегърна ме силно. Усетих силен аромат на парфюм от косата й. Беше пораснала доста. Самата ми приятелка изглеждаше някак по-зряла.

-Толкова ми липсваше!-думите й ме разчустваха.

-И ти на мен!

Най-после се отделихме и видях, че сълзите се стичат по лицето й въпреки усмивката. Седнахме на пейката, продължавах да се взирам в очите й, сякаш можеха да ме погълнат и заличат от този безмилостен и мъчителен свят.

-Къде беше до сега?-промълвих тихо.

-Толкова е трудно за обяснение... Трябваше да остана в Кристъл Роуз заради Тайлър.

-Че какво му е на него? Мислех, че си мъртва! Знаеш ли как се чувствах? Бях свикнала с мисълта, че всички хора, които...-за миг си помислих за думата ,,обичам,, но тя не трябваше да съществува в речника ми.-които за важни за мен!

-О, Бела!-въздъхна и затвори очи.-Тайлър пострада много сериозно... Един от хората на ранд го намушка, едва не умря на място! Моето беше нищо в сравнение с неговото!

-Какво!?! Как е сега?-стиснах силно ръката й.

-В кома е... Лекарите твърдят, че е достатъчно силен, за да се пребори. Може би просто му е добре така-замисли се и замълча.

-Вероятно... Какво печели човек от живота? Нищо.

-Не говори така... Ти имаш бебето! -усмихна се, гледайки към корема ми.

-Да... Момиче ще е.-усмихнах се фалшиво, защото мисълта ми причини нова ударна доза от болка. -Но колко загубих? Някога замисли ли се колко загубих? Само се замисли. Загубих майка си!-сълза се стече от окото ми, но скоро бе последвана от още.-Баща си!-не можех да се сдържам, всичко пред погледа ми се размаза, хората минаваха покрай нас, но никой не си правеше труда дори да погледне в наша посока.-Дилън!-едва прошепнах с изтънял глас.