Different Town

Келси

Денят ми се стори безкрайно дълъг. Когато най-после се озовах на масата за вечеря, бях учудена, че оцелях. Като цяло денят премина в безброй запознанства с хора, чиито имена не запомних. Общо взето бях безкрайно изтощена. Лора ни разпитваше упорито, но аз не показвах признаци на въодушевление. Когато приключих с порцията си се качих бързо по стълбите към стаята си. Чух някой да върви след мен.

-Бела!-беше Келси.-Може ли да дойдеш в стаята ми за малко?

Гледаше ме в очакване, а аз се обърнах към нея изненадано. Не ме беше канила в стаята си.

-Ами... Добре...

Планът ми да вляза в стаята си, да се тръшна на леглото и да спя докато не дойде утрото се провали. Какво ли искаше? Може би да ме предупреди нещо или... Да ми каже да бъда по-учтива? Влязох в стаята й. Оказа се перфектна! Боядисана в прасковено-розово, с огромно легло, прозорци и прекрасни пердета, спускащи се чак до земята. Имаше и картина окачена на едната стена, изобразяваща гора и една красива сърна, вървяща между дърветата. Атмосферата в стаята определено беше успокояваща.

-Седни.-тя ми посочи леглото, на което вече бе седнала.

Седнах, като се почувствах неловко. Макар и спокойната обстановка, тишината загатваше сериозен разговор.

-Мислех си... Че с теб не сме достатъчно близки...-започна тя, а аз не успях да скрия изненадата си.

-Предполагам...

-Живееш тук от три месеца и все още не знам нищо за теб. Е и ти не знаеш много за мен, но това е защото не разговаряме достатъчно.

-Може би си права...-въздъхнах.-Какво искаш да знаеш?

Знаех че има въпроси, които иска да зададе. Не знаех кога, но знаех, че ще дойде такъв разговор.

-Ами... Не съм сигурна... Разкажи ми за живота си в Кристъл Роуз.

-Не мисля, че би искала да знаеш... Твърде объркано е.

-Умея да пазя тайни.

Поех си дълбоко въздух. Разказах й всичко, но от време на време спирах и тя разказваше нещо от нейния живот. Историята ми й се стори интересна и подходяща за сценарий на холивудски филм.

-Знаеш ли? Всяка любовна история има своя чар. Вашата с Дилън е преминала през повече препядствия от всяка за която съм чувала.