Different Town

Нови запознанства...

Станах по-рано, за да се приготвя. Като за начало си взех един душ. Коремът ми се струваше по-голям с всеки изминал ден. Малката ми принцеса растеше. Наистина започвах да се притеснявам за раждането. Дилън беше обещал да дойде преди да родя. Но... Дали щеше да спази обещанието си??? Трябваше да избия мисълта за него от главата си. Имах достатъчно притеснения за сега. Облякох си рокля. Беше тъмно-синя и от дебел плат, с ръкави. Описваше корема ми, но и без това нямаше как да го прикрия. Въздъхнах и вързах косата си на опашка. Понякога много ме дразнеше и се замислях дали да не се подстрижа късо. Все пак я харесвах твърде много... Сложих си един лек гланц и бях готова. Роклята не беше твърде къса, стигаше до малко над коленете. Обух си боти и вече бях готова. Беше към осем и често се чуваха виковете на Лора. Явно не само аз губех време в приготвяне. Излязих от стаята и отидох право в кухнята. Бях си взела раницата с всички учебници, които вече щях да съхранявам в училищното шкафче. Келси дойде при мен. Изглеждаше невероятно! Беше облечена с дънки и риза, но се беше постарала за грима си. Мисля че това момиче просто бе естествено красиво.

-Добро утро! Къде е мама? Не спря да крещи като откачалка...-тя ми се усмихваше.

-Добро да е... Ами не знам всъщност, май са в хола...

-Окей...

С тези думи седна до мен и двете нападнахме закуската. Днес Лора ни беше приготвила палачинки със сладко от малини. Не бях яла палачинки от доста време... Може би изядох към петнадесет и най-после Том Рос ни каза да тръгваме. Щеше да ни закара с колата си - червен пикап. Качих се отзад при Келси, а отпред седна майка й.

-Надяваме се да мине добре, без произшествия на първия ден и... Вярваме, че ще се впишеш бързо, Бела...-Лора се обърна назад и ми се усмихна мило.

След малко колата спря пред една добре изглеждаща сграда. Беше голяма и внушителна, на поне пет етажа, боядисана в светло жълт цвят. До входа се стигаше по стълби, които ми се струваха като ад.

-Довиждане!-казах и слязох от колата, следвана от Келси.

Двете тръгнахме да изкачваме стълбите.

-Притесняваш ли се?-попита.

-Малко... Хората тук какви са?

-Зависи... Има ги всякакви!

Тя започна да поздравява почти всеки на пътя си и да ни запознава. Не запомих нито едно име, не ме биваше да помня имена. Направи ми впечатление, че никой не пита за бебето. Явно наистина беше нещо нормално за Ню Йорк. Срещнахме една жена с къса червена коса, висока и слаба. Имаше приветлив вид.