Алекса Тодорова е балерина, която печели конкурс, и трябва да отиде в Сеул, Южна Корея. Няколко дена преди излитането, тя навехва крака си. В крайна сметка тя отива в Корея. Там среща Парк Джимин от кпоп групата БТС. Какво ще стане за единия месец п...
-Алекс...Мила. -Да? -Последвай ме! -Добре. Тате? -Кажи скъпа. -Какъв ще ми бъде подаръка за рождения ден? -Ще разбереш след малко. -Наистина ли? -Да.
Вървяхме докато не влязохме в една сграда, след което в една от стаите. Беше много голяма. Имаше голяяямо огледало и последната на стаята имаше стол. На него беше закачена съответната рокля. (героинята е на 6 не ме съдене за розовия цвят)
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Харесва ли ти? -Да, много. -Радвам се. Тук ще тренираш балет, а също така имаш и частна учителка, която ще идва всеки ден да те учи. -Наистина ли? Ооо тате обичам те. - зарадвах се и се метнах на врата му.
~През 2016~
-Алекса Тодорова ученичка на Елена Русева. - представиха ме и излязох.
Излязох и затанцувах. Тези моменти са ми любими. Танцувам и танцувам. Не чувам нищо, само и единствено музиката. На края ръкоплясканията на хората ме извеждат от транса в който попадам. Както и сега. Музиката спря, отворих очите си и видях всички хора на крака. Поклоних се и слязох от сцената. Отидох при треньорката и групата ми.
Излизаха още много момичета, както и момчета. Отново дойде моя ред. Този път трябваше да танцувам с едно момче - Дани. Излязохме на сцената и отново попаднах в онзи транс. След края на танца, всички изпълнители се качиха на сцената. Награждаваха ни от най-зле представилите се към най-добрите. Наградата ни няколко пъти, но най-важно ни беше първото място. Наградата беше 10 000 и представление в Сеул.
-И на получателя на наградата е...............................класа на Елена Русева!!!!!!
Тогава всички ни станаха на крака, започнаха да ръкопляскат, а аз не можех да повярвам на думите на човека. Разплаках се от радост. Започнаха да хвърлят цветя на сцената, а малки момиченца ни носеха големи букети.
~Няколко дена по-късно~
-Алекс... -М? -Треньорката те вика. Спешно е каза да отидеш веднага. -Добре.
Отидох пред вратата и почуках.
-Влез. О здравей Алекс. -Здравейте. -Седни. Виж зареди навехналия ти крак...ти няма да можеш да участваш в представлението ни в Сеул. -Но....неее. Аз мога да ходя. Мога и да танцувам. Моля Ви, ще се справя. -Алекс, аз не мога да те пусна. Ще нараниш крака си и това може да бъде още по-зле. -Но.. -Ако искаш може да дойдеш и ако е крайно необходимо, може да ти дам само в един танц. -Да, да, да, да, дааааа. -Добре. Полетът е утре в 9:00 сутринта. Не закъснявай. -Разбрано.
Прибрах се и си стегнах багажа. Направих си вечеря. Нахраних се, а след това си легнах.
~~~~~~~~~ Това е новата ми история. Надявам се да Ви хареса.
