Алекса Тодорова е балерина, която печели конкурс, и трябва да отиде в Сеул, Южна Корея. Няколко дена преди излитането, тя навехва крака си. В крайна сметка тя отива в Корея. Там среща Парк Джимин от кпоп групата БТС. Какво ще стане за единия месец п...
-Хюнг айде идвай - отново негов приятел го повика.
Джимин тръгна към тях без да ми каже нищо. Затова и аз тръгнах към Дани и Ади. Обърнах се, да го видя за последно и видях, че певецъте тръгнал към мен. Той покуцваше с крака който аз ударих. Засилил се към него. -Кракът ти! Ахх как мога да ти помогна. Ще направя каквото кажеш. -Никак и нищо добре съм! -Не не си. Виж се. -Добре, забрави темата. Аз не разбрах името ти. -Алекс - усмихнах се. -Аз съм Парк Джимин. -Приятно ми е. - стигнах ръката му. - Извинявам се още веднъж за това което направих, а сега трябва да тръгвам приятелите ми ме чакат. -Изчакай малко. Искаш ли да се видим довечера? -Няма да мога. -Нали каза че ще направиш всичко. -Но... Ах добре. Ще се постарая. - засмях се. -Къде живееш? -Аз съм на хотел. Хотел(еди кой си). -Добре ще дойда да те взема в 20:00? -Добре. Но сега наистина трябва да тръгвам. -До довечера. И да се издокараш малко. -Ще видим.
Тръгнах към масата. Вървях и си мислех какво ще измисля довечера че да се измъкна от Аделина. Тя много слуша БТС и ще иска да дойде с мен. Е ще се справя по някакъв начин. Не усетено съм стигнала до масата. Нямаше да забележа, ако не бях паднала зареди Аделина. Била съм и нацапала новите обувки. Е както каже.
-Защо се забави толкова? - попита ме Дани. Аз не смятах да му казвам, че съм срещнала Джимин. -А...ами и..имаше опашка. Н...не за д...друго. - това проклето заекване. -Заекваш значи е нещо друго. - промърмори Аделина. -Не нищо не е станало. -Добре айде. Какво ще правим до края на деня. -Ами аз ще излизам по магазините. - засмя се Ади. -Аз ще спя. - похвалих се аз, а Дани ми направи знак, че ще прави същото като мен.
След кафето решихме да се прибираме, но Аделина настоящия да изляза с нея. Съгласих се защото исках да си взема нещо за излизането с Джимин. Тръгнахме. Започнахме да обикаляме.
Влязохме в толкова много магазини, че направо не мога да повярвам. Ади си тръгна с хиляда хиляди чанти, а аз с три. Една за роклята и сако, още една за обувки и една от нейните.
Погледнах часа - 18:57. Вече си бяхме в апартамента и аз веднага влязох да се къпя. След около 15 минути излязох и влязох в стаята си. Изсуших си косата и я накъдрих. Вързах я на нещо като плитка. Облякох роклята и се обух.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Очертах очите си о вече бях готова. Беше станало 19:38 и нямах какво да правя. Отидох в хола и седнах на диванчето. Аделина и Дани веднага дойдоха до мен и започнаха с въпросите.
-Защо си се облякла така? -Къде ще ходиш? -От къде взе тези обувки? -С кой ще излизаш? -... -... -... -... -... -Стига трябва да тръгвам, защото вече е 19:53.
Измъкнах се. Но преди да затвори Вратата се чу.
-Искам да дойда с теб. - разбира се от Ади. -Не - извиках и тряснах вратата под носа и.
