BTS: One Love Month With Jimin

10. Изписването

-Няколко дена по-късно-

ЧимЧим идва всеки ден, докато съм в болницата. Той ми разказва всякакви смешни истории с момчетата. Днес бе денят в който ме изписват. Джими ми звънна.

-Здравей ЧимЧим.
-Анньонг. Днес ще дойда да те взема. След около 20 минути ще дойда.
-Ами добре.

Той затвори, а докторът влезе.

-Така Алекс, как се чувстваш?
-Добре.
-Днес ще изписваме, затова ще трябва да подпише някои документи.
-Ами добре.

Той ми подаде няколко листа, а аз го подписах. Те бяха да потвърдя, че съм останала в тази болница и тем подобните. След това ми каза че мога да събирам нещата си. Аз станах и започнах. Като приключих, погледнах часа. В същия момент Джими ми звънна.

-Алекс долу съм.
-Идвам.

Слязох долу и се огледах. Видях Джими да стои до колата и да си разглежда нещо на телефона. Отидох до него.

-Хей.
-Алексс - зарадва се той като ме видя - сега отиваме на едно място.
-Ами добре.

Джимин ми отвори вратата, а аз влязох в колата. Той затвори, заобиколи и се качи. Колата потегли. Мълчахме, но аз се сетих за това, което Елена ми каза преди колко дена.

-Хей Джими, знаеш ли какво ми каза треньорката!?
-Не, но ти ще ми кажеш!
-Позна. На представлението са били дошли директори от танцовата академия тук. Харесал им е моя танц и ми предлагат място в един от класовете им.
-Джинджа?
-Ъ..
-Това значи: наистина ли?
-Оу ами тогава ддаа.

Не след дълго колата спря.

-Стигнахме. - усмихна се ЧимЧим.

Бяхме на някаква поляна. Беше много голяма. Имаше много дървета, а под едното имаше пейка. Той хвана ръката ми и ме задърпа към това дърво. Седнахме и се загледахме. Беше много красиво.

-Алекса...
-М?
-Когато бях по-малък винаги ми беше лесно д признавам на момичетата, какво чувствам. - Той се почести зад врата.
-Амммм....
-Сега обаче ми е малко по-трудно. Виж аз съм мисля, че вече трябва да ти кажа. Аз... Аз харесва те. - продължаваше да се почесва.
-Н...наистина ли?
-Разбира се! Ти си прекрасна. - погледна ме в очите.
-Благодаря ти. Да а..аз също те.... Ъммм... Ха....харесвам - Той стана по-щастлив от всякога след като чу думите ми. Прегърна ме, след което ме погледна в очите.
-Джимин, но ти знаеш, че ние не... Не можем да бъдем заедно.
-Защо?
-Ти си Парк Джимин, а аз едно напълно обикновено момиче. Аз дори не съм корейка.
-Голяма работа.

-Няколко дена по-късно-

Разглеждах из сайтовете, защото не ми се занимаваше с нищо друго. Стигнах до някаква статия за БТС. Отворих я.

*Парк Джимин от кпоп групата БТС е забелязан с момиче. От няколко дена ги забелязваме да се държат за ръце и да се целуват. Също така преди няколко дена той беше видян да изчаква въпросното момиче пред болницата. Какво може да значи това? *

Ох мале, точно това не исках да става. Защо трябва да го следят на всякъде. Той трябва да си има личен живот. Докато си мислех всичко това ЧимЧим ми Звънна.

-Алекс ще дойдеш ли довечера в нас? Джин има рожден ден и да разбираш. Ще празнуваме. Е?

~~~~~~
Новоооо!!!!!