Алекса Тодорова е балерина, която печели конкурс, и трябва да отиде в Сеул, Южна Корея. Няколко дена преди излитането, тя навехва крака си. В крайна сметка тя отива в Корея. Там среща Парк Джимин от кпоп групата БТС. Какво ще стане за единия месец п...
Влязохме в колата и тръгнахме. Отначало мълчахме около 10-15 минути. След което разцепих тишината.
-К...къде отиваме? -Ще видиш след малко. -Ам... Ъъъ... добре. -Стига си се притеснявала. Ето стигнахме. -Добре.
Слязохме и влязохме в един ресторант. На входа ни посрещна един сравнително млад човек, който ни заведе до масата. Там Джими, като голям джентълмен, прибута стола ми, когато седнах.
-Е как си? -Д...добре. Ти? -Стига си се притеснявала. Какво толкова има притеснително? -Н...не н...нищо. -Кажи ми! Хайде. -Ами п...просто ти си Парк Джимин. Ти си идол. А аз съм едно обикновено момиче. -И аз съм обикновено момче. С нищо не съм различен. Чудо голямо, че мога да пея. Успокой се. -Виж просто ми е притеснено, какво ще кажат хората. Могат да си помислят толкова неща. -Не ми пука. Поне ще знаят, че съм с красиво момиче. - наведох срамежливо глава и се усмихнах леко. -Благодаря. -Няма проблем.
След това си говорихме за всякакви неща. Аз разбира се продължавах да се притеснявам, но лека полека свикнах с компанията му. Започнах да се отпускам. По едно вареме телефонът му звънна. Той започна да говори на корейски. И нищо не разбрах. След като затвори, продължихме да си говорим. Погледнах часовника на телефона си. Беше станало 23:14. Стреснах се. Ако Елена забележе, че ме няма ще стане лошо. Няма да ме пусне да участвам. По едно време ЧимЧим се усмихна до уши. Обърнах се назад и видях другите от групата. Това не може да бъде истина. Никога не съм си представяла, че може да ги срещна.
Той стана и им каза нещо на корейски.
-Анньонг. - каза ми Ви. -А..аз не разбирам корейски. -Оу съжалявам. Казвах ти здрасти. -З....здравей. - отново започнах да заеквам, затова малъкнах и погледнах на долу. -Какво има? - хвана брадичката ми и вдигна главата ми, така че да ме погледне в очите. -Н...нищо.
Джимин извика нещо на корейски. Ви се обърна към него, засмя се и отново помести погледна си върху мен.
-Значи така, а? Притесняваш се, че си с нас? - Аз само поклатих глава.
Почнах да се отпускам след време. Погледнах часа беше много късно - 2:02. Представлението е утре, а аз още съм будна.
-Момчета а..аз трябва да тръгвам. -Но защо?? - попитаха ме всички в един глас. -Ами утре, тоест днес имаме представление. Треньорката ще ме събуди рано и... -Какво тренираш? - зачуди се Джънгкук. -Балет. -А как танцуваш с тея патерици? Та ти за малко да осакатиш Джимин. - промърмори Шуга. -Ами аз не танцувам, защото го навехнах, но треньорката каза, че може да ме пусне, поне за един танц. А и аз мога да ходя по дяволите.
Тогава си казаха нещо помежду си и ме погледнаха.
-Чао момчета! -Да те закарам? - предложи ми ЧимЧим. -Не няма нужда, ще си викна такси. -Настоявам!! - усмихна ми се той.
~~~~~~~~~~~~~ Нова глава! Благодаря, че четете. Обичам Вии!
