Алекса Тодорова е балерина, която печели конкурс, и трябва да отиде в Сеул, Южна Корея. Няколко дена преди излитането, тя навехва крака си. В крайна сметка тя отива в Корея. Там среща Парк Джимин от кпоп групата БТС. Какво ще стане за единия месец п...
След време, влязохме в Корея и скоро трябваше да слизаме. Започнахме да се приготвяме. В следващия момент на тонколоната се чу '' Драги пътници, след малко ще кацаме, затова затегнете коланите си ''. Ние разбира се го направихме. Не след дълго кацнахме и слязохме. Всички отидохме да се настаним в хотела. Аз бях в еднин апартамент с Йордан(момчето с което Алекстанцува) и Аделина. Тя е най-голямата '' кифла '' в отбора. Също така много харесваше Дани, но той не я забелязваше, защото си има гадже. Тя не е в отбора, затова Ади ще може да обикаля около Дани.
-Най-голямата стая е за мен! - заяви Аделина. -Добре, а най-малката за мен. - усмихнах се насреща и. -Искате ли да се оправим и да излезем? Да разгледаме Сеул. - предложи Дани. -Разбира се щом ще съм с теб. -Ади знаеш че си има гадже, стига си му досаждала. -Оф Добре, отивам да се преоблека и идвам.
Аз и Дани само къмнахме и тя си влезе в стаята. Чакахме в на дишането сигурно повече от половин час. Накрая тя се появи. Беше облякла къси дънкови панталони, бяло на цветя потниче със сърцевидно деколте и бели обувки на висок ток.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
-Ще тръгваме ли? - попита Дани, а ние двете само кимнахме.
~Час по-късно~
Обиколихме парка, няколко магазина и решихме да влезем в някое кафене.
-Ето там? -Да. - отидохме и седнахме. -Аз ще трябва да ида до тоалетната, връщам се след малко. - казах им и станах от масата.
Тръгнах към вратата с надпис '' WC ''. Оправих се, измих ръцете си и тръгнах да излизам. Отворих вратата и айде направих беля. Как иначе, та нали това съм аз. Все още не съм свикнала с патериците. Без да искам спънах някакво момче.
-Много съжалявам. Нека Ви помогна. - помогнах му да стане. Той носеше слънчеви очила и маска, затова не ми направи впечатление. -Не няма нужда. Спокойно аз се извинявам, че не гледам къде ходя. - след като чух гласа му вече бях сигурна, ще това е Джимин от БТС. -ЧимЧим хайде по-бързо - извика се някой от приятелите му.
Джимин свали маската от лицето си и вдигна очилата си. Откриха се прекрасните му очи и още по-прекрасната му усмивка.
-Извинявам се още веднъж. - казах му, усмихнах се и се завъртях да си тръгвам.
Той ме хвана за ръката и промърмори нещо на корейски.
