BTS: One Love Month With Jimin

22. Отново В България

С Дани и Аделина излязохме от апартамента, а Дани повика такси. Не след дълго таксито беше пред сградата.

-Чао, ще се видим когато се приберете в България. Нали?
-Разбира се. Тоест след 3 дена.

Усмихнаха ми се и аз се качих в таксито. Казах на шофьора да кара право към летището. Той тръгна, а аз се загледах през прозореца. Гледах за последно улиците на Сеул.

-.... - мъжът каза нещо, но не разбрах какво.
-Господине не разбирам корейски. Можете ли на английски?
-Да разбира се. Ти не си ли онова момиче... Приятелката на Парк Джимин от БТС?
-Да, но ние вече не сме гаджета.
-Защоо? Какво е станало?
-Ам..може ли да не говорим за това?
-Добре, щом се натъжаваш.

Той се обърна напред, а аз си пуснах да разгледам из социалните мрежи. Да.. Това не беше много добър избор. Повечето заглавия бяха:
"Вярно ли Парк Джимин и Алекса Тодорова се разделят?"
"Парк Джимин отново е свободен!"
"Алекса Тодорова е отрязала нашия Парк Джимин!"
"Защо Алекса Тодорова се връща в България? Страх я е, от това което причини на Парк Джимин!?"

Усетих сълзите по бузите си. Как може толкова бързо да са разбрали!? Как може да пишат толкова неща!? Отворих коментарите, беше много лошо. Всички говореха лоши неща по мой адрес. Но нали това скоро ще свърши, всичко свършва за три дни.

Скоро стигнахме летището. Платих на човека и слязох. Взех си куфара и тръгнах да си взема билет. Влязох в голямото помещение и всички покрай които минавах гледаха към мен. Не ми харесваше. Полудявах, но продължават да вървя. Стигнах до хората даващи билетите.

-Един билет за полета към България в 12 часа.
-Вие сте Алекса Тодорова нали? Момичето което заряза Парк Джимин?
-Госпожо моля ви дайте ми един билет за България и да тръгвам.
-Айшш. - тя извади един билет, аз и платих и тръгнах към самолета.

Качих се на самолета и се настаних до прозореца. Отново всички продължаваха да ме гледат. Какво съм им направила толкова. Не аз зарязах Джими, а той мен.

Пуснах си музиката и гледах как самолета излита. В същия момент една голяма кола, спря точно пред самолета и го спря. Не погледнах кой е, защото не ме интересуваше много. Вратата се отвори и от някъде дойде една стълба. Затворих си очите, за да заспя и изведнъж някой ме хвана за ръката. Обърнах се.

-Спри се. Никъде няма да ходиш. Оставаш в Корея.
-Не Джимин ти оставаш в Корея, а аз се прибирам в България. Винаги съм мечтала да те срещна, но това трябваше да си остане само мечта. Ти си идол...
-Да а ти си момичето в което се влюбих.

Всички започнаха да викат нещо на корейски.

-Моля те Алекс. Не заминавай.
-Джими ще тродължа да слушам музиката ви, защото вие сте уникални. Но не мога да остана тук повече. Ти трябва да продължиш кариерата си на певец..
-(нещо на корейски) - стюардесата каза на ЧимЧим.
-Трябва да тръгвам, а ти идваш с мен.
-ДЖИМИН КАЗАХ НЕ. - оскубнах ръката си от захватката му и се обърнах на другата страна. Той стана.
-Обичам те и знай че ще дойда в България и ще те намеря. - каза и слезе от самолета.
-И аз те обичам! - казах си тихо и самолетът излетя.

-Госпожице събудете се стигнахме България. - събуди ме стюардесата.
-Благодаря че ме събудихте - усмихнах и се, а тя ми се поклони.

Слязох от самолета. Огледах се. Ахх София толкова ми липсваше. Почти изобщо. Засмях се на мислите си. Взех си нещата и повиках такси.

Не след дълго вече бях в дома ми. Отидох да се преоблека. Облякох блуза на еленчета, четен клин и си обух едни обувки, защото в къщи аз си ходя с обувки. Върнах косата си на небрежен кок.

Направих си да ям, бях ужасно гладна. Имах само спагети. Е това поне го харесвах... Горе долу. Пуснах си музика и започнах да ям.

---------
Нова глава. Хора обичам Ви, затова че следите историята ми. Стана голяма боза, знам и ще се опитам да го поправя. Споделете мнение в коментарите. Обичам ви.