BTS: One Love Month With Jimin

21.Това Беше Краят...

-Гледна точка на Алекс-

Докторът дойде и ми каза, че всички документи са готови и съм свободна да си тръгвам. Станах взех си телефона и нещата и си тръгнах. Излязох от болницата и....

-Джимин... Какво правиш тук?
-Дойдох за теб!
-М...моля...?

Той дойде към мен и започна да пее песента, която Джънгкук беше прочел в онова предаване. Аз от моя страна усетих сълзи да се стичат една по една по бузите.

-...Full.
-Джимин...
-Съжалявам за това, че те нахраних така и то точно на Свети Валентин. Мениджърите ме накараха понеже фенките не са го удобрявали.
-Не ми се слуша Джимин. В Корея съм от 15 дена, а съм в болница за втори път и то зареди теб. Остави ме намира искам да си тръгнеш от живота ми. - казах гледайки надолу. Нр можех да го погледна в очите.

Той стоеше и ме гледаше, не можеше да каже и дума. Почувствах се виновна, но трябваше. Заобиколих го и се качих в едно такси. Погледнах през прозореца на колата, Джимин се завъртя и се качи в неговата кола и потегли.

Казах адреса на шофьора и той тръгна. Когато стигнахме, платих и слязох от колата. Не исках да се качвам в апартамента, защото ако се бях качила, всички въпроси щяха да се излетят наведнъж. Останах пред вратата на стълбите. Заплаках. Не исках да правя това. Обичах Джимин от цялото си сърце, но трябваше да го забравя. Не исках зареди мен групата и мениджърите да му мърморят на главата. Реших го ще си тръгна. Още утре ще се кача на самолета за България.

Станах рязко и тръгнах към апартамента. Влязох в стаята си и събрах нещата си. Оставих си само някои дрехи с които да се преоблека на следващия ден.

Когато бях готова излязох от стаята. Отидох при Дани и Аделина. Говорихме си, смяхме се. В такива моменти се радвам, че ги има. Вечерта се навечеряхме и аз им съобщиха решението си.

-Ъм...утре...аз...аз ще се кача на първия самолет за България. Не искам да стоя повече тук.
-Защо какво е станало? - попитам ме учудено Ади - Да не си се скарала с Джими? Отново?

Аз поклатих глава в отговор без да кажа и дума. Станах от масата.

-Уморена съм, отивам да си лягам.

Завъртях се и тръгнах към стаята ми. Нагласих се набързо и си легнах. Мислех си за много неща. Преди да дойда тук бях смела, не се влюбвах, не гледах на момчетата като на мъже, а само като приятели. Бех щастлива. А сега какво!? Сега не стига че се влюбих, че бях наранена, а също така нахраних и момчето което обичам. Трябва да го забравя. Това ще е най-правилния начин. Неусетно съм заспала.

На сутринта станах с усмивка на лице, станах, измих се и се облякох. Прибрах набързо и последния си багаж, взех си куфара и отидох в хола.

-Ммммм мирише много вкусно. Дани много ще ми липсва това да се събудя и ти да си ми сготвил вскусотия.
-Хах полскан съм.

Поговорихме си, на нядохме се и аз започнах да глася, за да тръгна по-бързо.

----------
Хора върнах се с нова глава. Къса, но нова. Извинявам се, че не съм качвала почти цял месец. Нямах никакво време да пиша. Но..понеже сега съм тук обещавам, че скори ще има още и още. Обичам ви ❤ ❤ ❤. До няколко дена ще има нова глава 😘