BTS: One Love Month With Jimin

6. Обясненията Към Дани

Джимин ме изпрати до вкъщи.

-Б...благодаря. Наистина нямаше нужда. - сведох срамежливо глава.
-Няма проблем. Хей! Успокой се! - Той хвана брадичката ми и вдигна глатата ми.
-К...какво правиш? - отдръпнах ръката му.
-Ами ако ти кажа, смятам че ще ме оставиш сам тук. - Той се усмихна и прекрасната му усмивка излезе на яве. След което ме хвана за кръста, приближи ме близо до него и последва целувка. Страстна и нежна целувка. Отдръпнах се. Не исках да провалям момента, но и кариерата му. Та аз съм обикновено момиче. Отделих се и възможно по-бързо влязох в блока. Затворих вратата. Той не можеше да я отключи, защото е с чип. Видях го как се опита да отвори, но не му се получи. Тръгнах да се качвам по стълбите. Мислех си за днескашния ден. За целувката. Как го отблъснах. Това беше гадно спрямо него. Влязох в апартамента. Всичко беше тъмно. На пръсти си отидох до стаята. Влязох вътре. Съблякох се и облялох една широка военна блуза, която ползвам за пижама. Легнах си и заспах възможно най-бързо.

~На сутринта~

-Хайде. Ставай. Алекса ставай. Вече е късно, а ти още спиш.
-Дааа добре ставам. Чакай колко е часът?
-12:39.
-По дяволите.

Станах и влязох в банята. Измих се. И отидох до кухнята да закуся....да обядвам. Ядохме пица. Беше вкусно.

-В колко часа се прибра снощи, че днес не можа да станеш?
-2 и нещо.
-Какво си правила до 2 и нещо не момиче?
-Ами Джи... Този мой приятел не ме пусна да си тръгна. - тогава се сетих за целувката. Прехапах устната си и се усмихнах.
-Добре айде, че Елена каза да сме там в 13:30. И да не закъсняваме.
-Обличам се и идвам.

Качих се в стаята ми и извадих някакви дрехи от гардероба. Облякох се.

Сресах косата си и я вързах на висока опашка. Отидох в хола при останалите. Само Дани беше там.

-Къде е Аделина?
-Отиде да се облича.
-Аха значи още около 20 минути ще я чакаме.
-Дап. А сега ще ми кажеш ли защо се забави и кой те забави? Кой в този Джи?
-Ами един приятел. И просто той не ме пусна. - засмях се.
-Кой е Джи?
-Приятеля с който излязох вчера.
-Ти обикновено не обичаш да стоиш до късно! Защо вчера си се прибрала толкова късно? Кажи ми няма да те оставя!
-Оф, защо толкова те интересува?
-Не отговаряй на въпроса с въпрос!
-Ама...
-Без ама!!! Кажи ми!!!
-Нее.
-Казах нещо!
-Не е вярно. Каза много неща!
-Хайде бе иначе...
-Иначе какво?
-Ще кажа на Елена че си се забравила вън! И че изобщо си била вън! - мазна усмивка се появи на лицето му.
-Ахххххх, добре, но не казвай нищо на Аделина!
-Разбра... - Той беше прекъснат от вливащата Ади в стаята.
-Какво да не ми казвате?
-Нищо...
-Аде бе хора трябва да ходим при Елена - опита да смени темата Дани.
-Аз съм готова. Облечена с най-прекрасните дрехи.

Айде да тръгваме. - каза Аделина, замятайки косата си.
Тръгнахме. Аз се зарадвах, че Дани ме остави. Изведнъж някой ме хвана за китката, обърнах се и кой да видя-Йордан.
-И да не забравиш! Обеща да ми кажеш!!!
-По дяволите. Добре айде.

~~~~~~~~~~
Ново!!!