BTS: One Love Month With Jimin

7. Признанието

Тръгнахме към залата в което ни чакаше треньорката. Качих се в колата, наета от...някъде. Дани имаше шофьорска книжка и затова той караше. Извадих си слушалките и си ги сложих. По пътя аз мълчах и си слушах музика. Стигнахме по-бързо от очакваното. Влязохме вътре, Елена ни изгледа злобно и ни направи знак да седне отстрани. Всички вече бяха започнали с тренировката.

-Алекса. Ела за малко.
-Късмет! - пожела ми Дани.
-Да? - попитах след като отидох до нея. Без патериците, за да и докажа, че мога да вървя.
-Вчера къде си ходила?
-Н...на вън. И...излязох с един приятел.
-До колко часа?
-А...ами не до късно. От къде знаеш, че съм излизала?
-Кристиан ми каза. - само се обърнах и изгледах злобно - Видял те е да излизаш навън в 20 без малко.
-Да...
-Ако повториш това отново няма да те пусна на сцената.
-Но...
-Без но! Това е решението ми.

Тя се завъртя и отиде при останалите, а аз паднах. Елена ме погледна и отчаяно завъртя очи. Изправих се и отидох при Дани.

-Иди ми да убия Кристиан.
-Защо? Той ли е казал на Елена за снощи.
-Мхм.
-Сега ми кажи кой е Джи...!
-Добре, но моля те не казвай, че лъжа.
-Добре. Слушам.
-Джимин. - Той избухна в смях.
-Кой Джимин? Тоя от БТС?
-Да.
-Да бе той пък точно ще излезе с теб. Точно с теб.
-Да... Оф няма смисъл да ти обяснявам. - изправих се и понечих да си взема патериците, когато Йордан ми ги дръпна - дай ми ги.
-Защо? Да се махнеш от мен? Остани да ми правиш компания.
-Защо да оставам? За да ми се присмиваш? Аз ти казах истината, а виж си реакцията. За нищо на света не бих останала при теб точно сега.
-Добре.. Чакай! Знаеш ли ще ти повярвам, но първо ме запознай с него!!! Искам да го видя!
-А...ами доообреее...
-Ето заекваш.
-Дай ми патриците! СЕГА!
-Офф ама че си и ти една.

Той завъртя очи, а аз отидох в другия ъгъл.

~~~~~~~~~
Ново!