Алекса Тодорова е балерина, която печели конкурс, и трябва да отиде в Сеул, Южна Корея. Няколко дена преди излитането, тя навехва крака си. В крайна сметка тя отива в Корея. Там среща Парк Джимин от кпоп групата БТС. Какво ще стане за единия месец п...
Сутринта будилникът ме събуди. Станах измих се и отидох да си направя закуска. Пуснах си музика, за да не ми е скучно. Не след дълго бях готова. След това се нахраних и отидох да се облека.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Сресах си косата и я вързах на висока опашка. Разгледах за последно багажа си, за да проверя да не забравя нещо. Взех си телефона и погледнах часа. Беше 7:14. Пооправих малко. Обух се, взех си нещата и тръгнах към летището в 7:45. Имах почти час на разположение. Пътят ми до там беше около 40 минути, затова щях да съм на време. Повиках си такси. Обух се взех си нещата о излязох отпред, пред блока, за да го изчакам. Седнах и зачаках. След около 10 минути колата дойде. Качих се и потеглихме. През тези 40 минути, правех какви ли не глупости. Разглеждах си разни сайтове, играх си на глупави игрички, гледах клипове, говорех си с шофьора. Разказах му защо отивам на летището, къде ще ходя след това, защо отивам там, какво ще правя и така. После се загледах през прозореца. Гледах малките деца как играят с родителите си, как играят с приятели. Тогава се сетих за моето минало. Подаръка на баща ми, когато ставах на 6. Усмихнах се. Това беше приятен спомен. В следващия момент колата спря. Огледах се. Бяхме стигнали на летището. Платих на човека.
-И късмет. -Благодаря Ви.
Когато пристигнах всички ме чакаха. Отидох до тях и ги поздравих.
-Здравейте, закъснях ли? -Не навреме си! - отвърна ми една от съотборничките ми. -Къде е Елена? -Още не е дошла. -Добре.
Десетина минути по-късно, треньорката дойде. Качихме де на самолета и излететяхме. Отначало се заиграх на една игра. После на друга, а на края на трета. Разглеждах социалните мрежи. Свалих си някоя друга снимка и след това отново се загледах през прозореца. Замислих се. Какво ще правя сега там? Дали ще ме пуснат на сцената? Ако не ме пуснат, ще стоя и ще гледам? Поле се уснах някои кпоп групи и неусетно съм заспала. По едно време се събудих. Стоях, оглеждах се. Бях седнала до прозореца, затова се загледах на вън. Искаше ми се да видя някоя птица, как се удря в самолета. Но това е реалния живот, а не някой анимационен филм. Гледах на вън. Имаше само бели облаци, но гледката спираше дъха ми. Беше невероятно.
~~~~~~~~ Нова глава, музата ми дойде и... Благодаря, че четете и надявам се да Ви хареса.
