BTS: One Love Month With Jimin

19. Ами Сега

След думите на доктора, Дани просто искаше да намери Джимин и да го убие.

-Ще можем ли да я видим?
-Разбира се, но в момента е още под упойка и не е в съзнание. До час, два вероятно ще се събуди. Тогава някоя от сестрите ще ви повика.
-Благодаря ви, докторе.

-Гледна точка на Таехюнг-

Облякох едни черни дънки и една дебела, бяла блуза на пума. Обух си бели кецове и си взех някакво яке, ако случайно ми стане студено.

-Момчета отивам при мениджъра. След това с него направо ще отидем в студиото.
-Добре.

Отговориха ми набързо и аз тръгнах. Качих се в колата ми и потеглих.

Не след дълго стигнах.

-Шин къде е ЙонгКи? - попитах секретарката му.
-В кабинета си. Отивай, аз ще му кажа да те чака.

Само кимнах и тръгнах към асансьора. Качих се и натиснах бутона 5.

Когато вратите се отвориха, излязох, направих няколко крачки и отворих вратата на офиса.

-О Таехюнг! Какво има?
-Ами трябва да видите нещо!!!
-Чакай. Какво е?
-Песен!
-Песен?
-Да! Джимин пише песен.

Подадох му листа, а той започна да чете.

-Гледна точка на Джимин-

Когато се качих в стаята си, се сетих за снощи. За писането на песента. Отидох до масата, на която бях оставил текста. Огледах, но листта го нямаше. Къде може да.... Таехюнг.

Бързо слязох долу.

-Момчета къде е Ви?
-Ъми. Не знаем! Не е ли горе?
-Не. А къде е листта от масата в стаята ми?
-Какъв лист бе момче? - попита изнервен Шуга.
-Айшшш. Ако не правите нищо ще умрете ли бе хора.

Ядосах се и се качих отново в стаята ми. Тряснах вратата и седнах на леглото. Хвърлих си възглавниците на пода, а после станах и събори стола. Когато се укротих се сетих за Алекса. Исках да разбера как е тя. Не издържах без нея нито секунда повече. Облякох набързо едни дънки скъсани на колената, една черна блуза и отгоре един суичър. Обух си и черните кецове. Косата само леко я разроших. Взех си телефона, малко пари, една черна маска за лицето и ключовете за колата ми. Слязох набързо по стълбите и без дума тръгна да излизам, но..

-Парк Джимин къде си мислиш че отиваш?
-Не е твоя работа.
-Върни се моментално.
-Не сте ми никакви, че да ми казвате какво да правя!