BTS: One Love Month With Jimin

11. Промяната

Съгласих се. След това ми каза да изляза вън. Направих го ще. Той стоеше на стълбите и си играеше с едно коте.

-Хей какво има? Защо ме повика?
-Ъъ... Ами искаш ли да те заведа при фризьорката ми?
-Ами добре, но защо?
-Нали докато беше в болницата ми каза, че искаш да се боядисаш?
-ЧимЧим, искаш сега да се боядисам?
-Да. Хайде де.
-Добре, добре.

Тръгнахме пеша. Било на близо. Всъщност така си и беше. Влязохме в салона и едно младо момиче дотича при нас. Тя започна да говори на Джимин нещо, но на корейски. Съответно аз нищо не разбирах. След това той се усети и ме представи на момичето.

-Су това е Алекса. Алекс това е Мин Су.
-Здравей! - поздрави я.
-Здравей!
-Су, тя е от България.

Тя му каза нещо, а той се изчерви. След това тя ме дръпна за ръката и ме поведе към стола.

-Е сега какво искаш да направя с тази коса?
-Тя иска да се боядиса.
-ЧимЧим... - не разбрах нищо повече. Когато тя приключи, той сведе глава и се засмяха.
-Е Алекса как искаш да те боядисам?
-Ами не знам кой цвят ще ми отива.
-Според мен... - тя ме огледа - бяло и малко черно?
-Ами добре.

Тя започна със сресването на косата ми. После ми махна нацъфтелите краища. И най-накрая взе боята и почна да ме маца. Говореме си и неусетно времето мина. Тя обаче през цялото време не ми позволи да се гледам в огледалото. Накрая тя ме изсуши и обърна стола, на който бях седнала. Погледнах се в огледалото и...изглеждах...ухааа. В корените имах черно, а останалата коса беше бяла. Тя беше права бялото ми отиваше. То не беше бяло като бяло, а някак си мръсно бяло.

-Направи и някаква прическа. - нареди и Джимин. Тя кимна и след това, започна да ми прави нещо с косата. Благодарих и, след което тръгнахме. ЧимЧим ме изпрати до вкъщи.

-И да се нагласиш. Джин каза така.
-Аз? - Той кимна - ама защооо?
-Защото Джин каза. - намигна ми, обърна се и си тръгна. Той просто си...тръгна.

Аз се качих в апартамента. Влязох си в стаята и се огледах в огледалото. Су ми беше направила плитка. Набързо разрових гардероба си, но не намерих никакви хубави рокли. Затова си взех една черна блуза с дантелени ръкави. Записах я в бяла пола с висока талия. Взех едни черни обувки на висок ток. Отидох в хола.

-Ади... Може ли да ме гримираш?
-Алекс ти ли си?
-Дъаа... Защо?
-Ами ти и грим... Малко...
-Знам, че не го обичам, но обещах на Джими, че ще се наглася.

Когато съм била припаднала и ЧимЧим се е качил на сцената, Аделина и останалите видяха, че това е Парк Джимин иии от тогава знаят, че излизам с него.

-Къде ще ходите? Кога ще ме запознаеш с него? С тях? Искам да се запозная с Хоби.
-Ами днес няма да е защото ще ходим на рождения ден на Сеокджин.
-Добре утре?
-Може, а сега ме гримирай иначе ще закъснея!!!!!!!!!!
-Добре бе добре.

Накрая, когато беше готова, ме обърна към огледалото. Видях се и останах с отворена уста.

Не знаех, че мога да изглеждам така. Дани дойде и той също ахна. Добре стана ми някак си....неудобно. Наведох се и се изчервих. Усетих как ставам все по-червена и по-червена. В същия момент, ЧимЧим ме спаси от неудобната ситуация, като ми звънна.

-Да Джими?
-Алекс чакам те долу.
-Идвам. - казах и му затворих - хора аз трябва да тръгвам.
-Моля те искам да се запозная с него - измрънка Аделина.
-Добре идвай, но само до колата долу.
-Благодаря благодаря благодаряяяяя.

Слязохме долу, а аз се метра на врата на Джими. Той ме целуна, а Аделина стоеше от страни и ни гледаше.

-ЧимЧим това е Аделина.
-З...з...здра...здравеййй.
-Здравей. - Той стигна ръката и, а тя беше готова да припадне - как си?
-Д...до...добре. Мили боже ти си Парк Джимин.
-Да. Аз съм.

Погледнах го, а той гледаше с отчаяние и фалшива усмивка. Реших да му помогна, затова погледнах часа на телефона си.
-Джими хайде да тръгваме, че ще закъснеем.
-Добре. Е чао Аделина.
-Охх казваш ми името толкова сладко.
-Ади качвай се. Ние тръгваме.

Изгоних я набързо, а аз и ЧимЧим се качихме в колата.

~~~~~~~~~
Хай хорица пак съм тук 😂😂😂. Нова глава. Надявам се да ви хареса. Споделете мнението си в коментарите.