Bad Girls and Bad Boys (ЗАВЪРШЕНА)

И как изведнъж ти запука за мен?

Сутринта станахме рано,за да се оправим.
Аз облякох:

Нат:

Ан и Дани:

Момчетата:

Докато гримирах Ан,телефона ми звънна.
*Разговорът*
Аз:Ало.
Мама:Мила как сте?
-Супер вие?
-Страхотно,намерихте ли облекло,за сватбата?
-Да,а на кого е сватбата?
-Спомняш ли си,че като малка си играеше с едно момченце и майка му беше корейка,но ти я наричаше китайка,ами тя се разведе с мъжа си и сега се омъжва повторно,за кореец!
-За леля Чо-Хи ли ми говориш??
-Да!
-Синът и сега е на моята възраст,ти се казва..мамо как се казваше?
-Блейк.
-Да вярно,ами радвам се,че след толкова години ще се видим пак!
-Добре,хайде аз ще затварям!
-Окей чао.
Обърнах се и видях Куки да стои,зад мен със скръстени ръце.
-Какво има?-попитах и го погледнах в очите.
-Кой е този Блейк?-отговори ядосано.
-Стар приятел.-казах спокойно и продължих с грима на Ан.
-Аха стар приятел на сватбата да не стане бъдещ съпруг?-отговори и попита сериозно.
-Стига глупости Куки!-казах и се усмихнах.
-Аз излизам.-каза и тръгна към вратата.
-Къде?-попитах бързо.
-Няма значени!-каза и метна ръка в знак да го оставя,няма да стане,тръшнах гримивете на масата и казах на Нат да довърши гримът и тръгнах с бърза крачка след Куки.
Продължавах да вървя,докато не видях,че Мин го спря,тази няма ли да спре да излиза от всяко ъгълче по дяволите?!Моля тя го целуна по бузата,а той я потупа по рамото и продължиха напред.
-Така ли ми го връщаш?С Блейк бяхме най-добри приятели,като малки и сега просто ще се видим!Така ли ми го връщаш?Бъдеща съпруга ли ще ти става?!-изкрещях,а той се обърна,сълзите започнаха да се стичат по бузите ми,явно Джин е бил наблизо,защото дойде и ме прегърна.
-Какво става?-попита той.
-Онази го целуна.-отговорих.
-Аз ще отида да извикам момичетата!-каза и се отдели от прегръдката.
-Знаеш ли Куки..зарежи!-казах докато бършех сълзите си.
Запътих се,към стаята,влязох и взех куфарът си.Ще взема първият полет!
Момичетата започнаха да ме гонят,за да ме спрат,но не успяха,момчетата също се включиха,но безуспешно!Минах покрай Куки.
-Емили спри!-каза Куки ядосано.
-И защо да те гледам как се мляскаш с тази,която допреди 12 часа обиждаше?!Ами не мерси!-отговорих и продължих.
Куки ме спря,като хвана куфарът,пуснах го и продължих без него.Тогава Куки ме хвана и ме метна през рамо.Признавам си от опити,за бягство едва не му счупих носа!Накрая започнах да се смея,но все още му казвах да ме пусне.
-Сега ще ме изслушаш ли?-попита раздразнено Куки.
-ОФ хубаво,но ме свали долу!-изкисках се,а той ме пусна.
-Мин каза,че ако не изляза с нея един път,ще те накара да страдаш много и реших,че ще е по-добре да не ти казвам и да отида набързо и да..-каза и се почеса зад врата.
-Аха добре.-казах и му се озъбих.
-Да си вземаме багажите,защото имаме да вършим доста работа,като се приберем!-извика Шуга,а ние си взехме нещата и тръгнахме,към изхода.
***
Прибрахме се и с момичетата веднага отидохме в мола,купихме избраните рокли и костюми,взехме си обувки и отидохме за подарък,за младоженците.
Решихме да минем отделно в някои магазини и си купихме няколко тениски,къси и дълги дънки и няколко чифта маратонки.
Това си купих аз: