Bad Girls and Bad Boys (ЗАВЪРШЕНА)

Непознатия

*ГТ на Блейк*
Вече всичко ми бе ясно,вчера,когато онзи известния дори не му знам името,когато предложи на Ем ми стана нещо исках да съм на негово място,исках аз да усетя устните й,а не той,сега разбрах,че от мига в,който я видях всичко се преобърна и веднага я харесах!
*Край на ГТ на Блейк*
-Време е да ставаш.-прошепна Куки,когато го видях се беше облякъл и ми носеше кафе.-Блейк е на закуска с нас за това предпочетох да ти го дам тук за да не се изпусна.-добави и се усмихна на криво.
-Трябва да отидем защото после ще ми четат конско за това,че е било крайно невъзпитано от моя страна.-казах и станах за да си облека нещо.
-Ох добре,но ако каже нещо за теб,което аз не одобрявам ще го сритам!-смъмри набързо.
Облякох първата черна тениска,която видях,беше на Куки.
-Облечи ми тениската и някакви панталонки за да не те оглежда много!-каза набързо докато следеше всяко мое движение,обърнах се и му се засмях.-Хайде хайде обличай ми тениската по-бързо.-измъмри и размаха ръце.
Облякох тениската му и си обух спортни къси панталонки нищо,че не се виждаха заради тениската.Излязохме от стаята и тръгнахме към кухнята,когато влязохме всички бяха там и имаше две свободни места между Ви и Блейк,тръгнах да сядам на това до Блейк,но Куки буквално ме вдигна и ме сложи до Ви и се усмихна на Блейк с най-фълшивата усмивка,която може да съществува и съжалявам,но не успях да не се засмея,Блейк ме погледна,а аз само отместих поглед и започнах да се храня,беше ми неловко,защото нашите се засмяха.
-Как сте деца?-попита майка ми.
-Супер!-отговорихме всички заедно.
-Кога мислите да правите сватбата?-попита Рапмон.
-Аз трябва да тръгвам!-каза Блейк и почти се задави с храната си и се изниза по най-бързия начин от кухнята.
-Нещо лошо ли казах?-каза Рапмон и ни погледна,а ние се засмяхме.
-За сега не сме мислили.-казах и се усмихнах.
-Между другото намерихме къде да учите!-каза мама и се усмихна.
-Къде се намира?-попита Джин докато здъвкваше последната си хапка.
-Малко по-нагоре от нашата къща и днес можете да започнете,ако го искате побързайте,защото имате 30 минути.-след тези думи всички скочихме от масата и се прибрахме по стаите.
20 минути по-късно вече крачехме нагоре по баира,първият ни час беше физическо,стигнахме в училището и се запътихме към салона,бяхме с клас на нашата възраст и въпреки,че беше първи ден мисля да остана на пейката,изобщо не ми се играе.
****
Влязохме в салона и един от другия клас прошепна нещо на приятелите си,момчетата отидохо да играят баскетбол,а аз седнах да ги гледам,момичетата отидоха да играят волейбол,онова момче дето прошепна нещо изрещя,но не успях да чуя какво,след което фокосирах момичетата да идват към мен.
-Да не ви омръзна?-засмях се.
-Не онзи кретен ни напсува за това,че топката падала при тях.
-Я ставайте!-казах и застанах там,където бяха по-рано и започнахме да играем,топката падна при него и:
-Ей майка ти да еба!-извика и запрати топката на другия край на салона.
-Ай аз да не те напсувам,а.-казах поглеждайки го,точно след секунда бях притисната към стената,хваната за китките,деляха ме милиметри от устните на непознатия,опих се да се измъкна,но хватката му беше много силна,премигнах един път и чух как някой се стовари на земята,китките ми се освободиха и видях Куки как ритна непознатия,прегърна ме,а аз зарових глава в гърдите му.
-Кой си те бе?-изкрещя непознатия.
-Гаджето и и няма да я доближаваш повече,ясен ли съм?!-изкрещя толкова силно,че видях вената на врата му.
-Годеник!-поправих го все още притиснала глава в гърдите му,а то се засмя и ме целуна по главата.
-Да беше казал по-рано,че излизаш с това горещо парче!-подсмихна се непознатия.
-Внимавай с приказките ей!-намеси се Рапмон.
-Или к'во?-изсмя се.
-Или това!-каза Шуга и стовари силен юмрук върху лицето на отворкото.
-И се научи да говориш прилично!-каза Джин,а момчетата кимнаха.
-Какво става тук?!?-провикна се господина по физическо.

Ето я и обещаната глава,съжалявам ако е минало повече от една седмица,обичам ви!

Тази глава за жалост е от последните и мисля,че няма да има продължение,другото ще го кажа в специална глава с благодарности!