Bad Girls and Bad Boys (ЗАВЪРШЕНА)

Ужас забравих рожденния си ден!

*ГТ на Куки*
Определено не ми се спеше на дивана,но все пак,още не смятам,че е подла!Това ангелче е просто,толкова сладко,че когато я видя не мога да отместя поглед,това момиче ме влудява!
*Край на ГТ на Куки*
-Защо искаш да спя на дивана не искаш ли да сме заедно?-каза Куки и ме погледна жално.
-Разбира се,че искам,но ти казах,че мога да бъда и подла!-казах и му намигнах.
-Е няма да ти се получи!-каза,затисна ме на стената и започна да ме целува.
Единственото нещо,което правех беше да мисля за Марк и за Куки.Той спря и ме погледна в очите,защото отново ми се бяха насълзили,да много съм чувствителна!
-Какво има?-попита той загрижено.
-Ами аз,просто не мога да спра да мисля за случката с Марк и с теб.Не знам нещо ми става и,само този Бен е виновен!-казах и сълзите,започнаха да се стичат по лицето ми.
-Марк е минало,а аз съм бъдеще!-каза Куки и ми се усмихна,а аз се засмях.-На какво се смееш?-попита и се засмя.
-Откога си,толкова мъдър ?-казах и избухнах в смях.
-Ами чакай да помисля,от минута!-каза,целуна ме и се засмя.
-Обичам те!-каза и отвърнах на целувката.
-И аз теб!-каза и ме притисна.
*ГТ на момчетата,Дани,Ан и Нат*
-Не мислите ли,че ако Куки,беше мъртъв Емили нямаше да се съвземе?!-каза Джимин.
-Тя щеше да се съвземе,но нямаше да се оттърве от мисълта,че губи втори толкова любим човек.-каза Дани.
-Тя е,само на 16,а животът и за сега е непоносим!-каза Ви и направи тъжна муцунка.
-В Корея се надявам,че всичко ще се оправи!-каза Джин.
-И аз.-казахме всички заедно.
Телефонът на Рапмон звънна.
Беше мениджърът.
*ГТ на Нат*
Не не е това,което си мисля!Те няма да ходят на турне!Не сто процента няма да ходят!
Започнах да мисля и естествено,както винаги мисля най-лошото и то се случва!Да момчетата заминават на турне!Защо по дяволите?!Кога ще заминем за Корея?Оф трябва да се отърся от мислите си!
Отидох до кухнята и си налях вода,за пръв път изпивам чаша вода за,толкова много време.
*Край на ГТ на Нат*
-И къде ще бъде турнето?-попита Нат влизайки в хола при момчетата.
-В Бразилия.-каза Шуга.
-Оф ще ни липсвате страшно много!-каза Нат и очите и се насълзиха.
-Ей спокойно!-каза Джин и я притисна към себе си.
-Защо не дойдете с нас?Ще бъде много яко!Ще се качите на сцената и ще разберете чувството!Ще бъде най-якото преживяване!Ще се срещнете с армита!Просто велико!-започна да обяснява Ви,всъщност беше страхотна идея и все още не съм запозната и какво беше подяволите това армита?..
-А какво или какви са армитата?-попитах и се засмях.
-Те са фен групата ни.-каза Рапмон.
-Аха ами ей сега ще дойда.-каза Нат и се заизкачва по стълбите.
*ГТ на Куки*
Как да накарам Ем да разбере,че не е...
И преди да довърша мисълта си някой открехна вратата.
*Край на ГТ на Куки*
-Може ли да вляза?-каза човекът(Нат).
-Да.-каза Куки и се надигна сънено,а Нат светна лампата,ъгх чувствах се като вампир.
-Аа Нат изключи лампата!-изписках аз и закрих очите си.
-Ще свикнеш!-отряза ме Нат.
-А??-промълвих въпросително.
-Дойдох да ви кажа,че заминаваме на турне в Бразилия!-каза Нат и подскочи от радост.
-Моля?Как разбрахте?И кога разбрахте?-каза Куки весело,но и малко объркано.
-Първо да,второ мениджъра се обади  и трето преди десет минути.-каза Нат и се усмихна.
-Кога заминаваме?-попитах сънено,докато търках очите си.
-На 25,т.с. след три дни!Сега ни казаха,но е направена обявата отдавна и за един ден са продадени доста билети,гледахме колко са купени!-каза Нат.
-Аха добре разбрахме!Сега угаси проклетата лампа!-отрязах я и се тръшнах назад.
-Добре милейди!-заяде се Нат и излезе от стаята,ОФ това момиче остави отворено.
-Нааат!-изкрещях аз.
-Хаха оправяй се!-каза подигравателно и слезе по стълбите.
-Офф правиш ми живота още по-труден!Сега трябва да ходя и до вратата после ще ми стане топло и ще отворя...ОФ абе майната ти!-изкрещях аз,а тя просто се засмя.
Куки беше по белйо и без блуза.Толкова беше Секси.Ами Секси не Секси спи ми се и ще си лягам!Обърнах се с гръб,към него,а той обви ръце,около мен и не усетих как сме заспали.На сутринта се събудих от крясъците на Шуга,ох това момче пак ли е видяло паяк по дяволите?!Реших да отида и,докато отворя устата си да му кажа по-тихо и аз изпищях!Тогава Куки дойде и започна да разпитва какво е станало и защо пищим,а аз просто стоях с отворена уста и зяпах пода.
-Ехо!Ем събуди се!-каза познат глас.
-К-какво защо?-попитах и се надигнах,познатия глас е бил на Куки.
-Защо изпищя на сън?-попита ме той.
-Ами аз не знам!-казах объркано и го погледнах.
-Добре заспивай.-каза Куки и ме прегърна.
На сутринта(Този път не е сън)се събудих и бях изморена,защо нали до предималко спах?Реших да зачеркна въпросите и да ги оставя за после.Станах измих си зъбите,облякох се и слязох долу.Странно къщата,беше празна?!Но защо?Реших да изляза пред входната врата,Лол какво е това??Стъписах се,след като видях партито,имаше надпис Честит Рожден Ден?!Как може да съм толкова проста,забравих,че днес е рожденният ми ден.
Нахвърлих се на момчетата и момичетата седящи пред мен с искрящи усмивки.Скед точно няколко секунди дойдоха куп фенки.Всичките пищяха,а някои плачеха от радост,явно чувството е доста хубаво за да се разплаче.Момчетата се качиха на сцената и започнаха да пеят песента им Butterfly ,толкова нежна песен,доплака ми се,Айде сега две сълзи пуснах(да си остане между нас ;) )Пееха прекрасно,а всички крещяха,че ги обичат и т.н.,стана ми жал да гледам някои момичета как плачат и се блъскат за по предните места,за това извиках момичетата и отидохме зад сцената и изчакахме звездите да дойдат.
*ГТ на Куки*
Изгубих Ем от погледа си и се притесних,но продължих с концерта,но тази проклета мисъл.По дяволите бях толкова загрижен за нея.А тази нейна усмивка,тя беше уникална,обожавах я.Песента свърши и трябва да намеря Ем.Хм беше по-лесно отколкото очаквах,тя беше зад сцената с няколко момичета,които когато слязохме при тях започнаха да плачата.Толкова много обичах армитата.
Получиха по една сладка прегръдка от всеки и си тръгнаха,но не пропуснаха да се отблагодарят на Ем и да я дарят с огромна мечешка прегръдка.

Ами това е новата глава!Едва измислих някои неща,но я приключих,от един ден я мисля и,все отлагам и тада най-накрая!