Историята На Вещицата Кучка

Глава 1

❤️❤️❤️Благодаря, че четете историята ми. Моля ви за коментари. Обичам вии❤️❤️❤️

- Успокой се.
Вече явно толкова го желаех, че думите ми се превръщаха в членоразделна реч. Толкова ли е трудно момиче на 14 години, в цикъл, да се отпусне по време на тест в днешно време? Явно да. А за да изпълня целта си трябваше да направя само три неща: да спра да мисля за това как ако не изкарам 6 на теста, майка ми ще ме убие, да спра да мисля за това как ако не изкарам 6 на теста, баща ми ще ме убие и да спра да псувам на ум приятелите си за това, че не са ми казали, че изобщо ще има тест. Но вината си е моя. Като нямам и един отговорен другар, а съм болна, така става. Вече сериозно се замислях дали да не си хвана зубара на класа за нов НДП. Но докато това се случеше, си оставах само с брюнетката седяща до мен.
- Псс... - и я ритнах по крака, а тя дори не ме погледна. Поправка: глухата брюнетка.
- Пссс... Савин! - пробвах отново, но единственото внимание което привлякох бе на злобната учителката по география, която ме изгледа злобно над очилата си. И аз, като последната глупачка, само й се усмихнах, помахах й приятелски и забодох поглед в теста си. Но пък не отричам, че е точно в мой стил да направя нещо подобно.
Когато усетих, че опасността е отминала, вдигнах поглед. И се зарадвах щом видях, че Савин ме гледа въпросително. С химикалката си потупах листа там, където беше изписан въпрос 9. С пръсти тя ми показа, че отговорът е вторият възможен.
След по-малко от половин час, вече висяхме с компанията в коридора на училището.
- О, между другото благодаря, че ме предопредихте за касапницата по география. - хапливо заявих прекъсвайки интересния спор за това как са се появили еднорозите - чрез чифтосването на нервал и кон или чрез смесването на вълшебен облак в цветовете на дъгата и пони.
- Касапница ли? - попита учуден Алън, намествайки очилата си.
- Може би има предвид контролното. - плахо предложи Микейла.
- Верно ли бе! Не думай. - заявих аз. Да, да, знам - държа се гадно. Но това си ми е в кръвта. Всичките ми приятели са свикнали с това ми поведение. А и на всичкото отгоре им бях много бясна.
- Ооо, не се ядосвай Ари-Мани-Пани. Ти си умно момиче. Все си изкарала поне тройка. - каза Дийн имитирайки бебе докато щипеше бузите ми. Трябваше да си прехапя езика за да не се разсмея... или да го ритна в топките. Можеше и да ме дразни но винаги ме разсмиваше. Въпреки че това му поведение беше новост. До преди половин година се опитвах да страня от него непрекъснато. Тогава бяхме в периода той-си-призна-че-ме-харесва-аз-го-отрязах-и-всичко-стана-сконфузено. А сега бяхме приятели. Нямаше на къде по-хубаво да се развият нещата между нас.
- Стига дее. Не се сърди. - долетя гласа на Савин някъде до мен и за щастие ме изтръгна от мислите ми.
- Добре. Предполагам, че ще си го върна на Хелуин. А сега къде ще ходим. Петък вечер е, а аз не планирам да се връщам вкъщи поне до полунощ. - смених темата и плеснах с ръце мотивиращо.
- Може да отидем на кино. - предложи Сиси.
- Или на някое парти. Чух, че Лилиам Голдбърг правела едно. - каза близначката й Емили.
- Дами, дами. Мислете мащабно. Да отидем на ЛУНА ПАРК! - силно извика Уил. Всички в коридора го зяпнаха, но той беше толкова привлекателен и секси с русата си коса и сини очи, че момичетата само се изкикотиха и започнаха да си шушукат, докато го зяпаха.
- Идеята на Ем ми харесва най-много. Нека гласуваме. - предложих аз и в крайна сметка отидохме на партито на тази Лилиам.
След около час, вече пътувахме към дома на семейство Голдбърг. Признавам, къщата им беше жестока - с огромен двор и два басейна, но като видях домакинката разбрах защо прави партито - за да си намери последователи... или поне приятели.
- Хей вие! Забавлявате ли се? - приближи се по едно време Лилиам до групичката ни.
- Абсолютно момииче! На по-жестоко парти не съм била! - извиках силно аз, понеже бях най-близо до нея, а силната музика заглушаваше всичко.
- А и... компанията също не е лоша. - заяви Дийн с флиртаджийски глас, докато премяташе ръка през раменете й. Тя цалата се изчерви и май че забрави за стотината тийнейджъри в къщата й, които вече сигурно бяха счупили два телевизора и пет лампи.
- Мога ли да попитам къде са алкохолните напитки? - извика нетърпеливо Савин. На момичето Голдбърг и отне поне десет секунди, за да осъзнае, че говорят на нея. Тя, с видима мъка, откъсна очи от тези на Дийн и й отне още пет секунди за да се осъзнае.
- Ъмм... да. Ей там в дъното. Само моля ви не прекалявайте с алкохола... и не го изливайте по пода. - каза тя и продължи да обикаля и да пита хората разни неща.
- Е, да отидем и да се напием толкова много, че утре да не си спомняме къде сме били. - заяви Савин и с уверена стъпка тръгна към масата затрупана с водка, текила, бира и още какво ли не.
- Хей, хей, хей. Коте, по-бавно. Нека сега да започнем само с по бира апък след това...
- Боже, Ди, как може да си толкова скучен. - завъртя тя очи и продължи да върви.
- Скучен? СКУЧЕН!? Аз не съм скучен! - заяви Дийн решително - Не видя ли как флиртувах допреди минута?
- Да, между другото, това, което направи на бедното момиче, беше отвратително. Гадно е да й се подиграваш, като... флиртуваш с нея на шега. Спри да си играеш с хората. - каза решително Микейла. Щом чухме дългата й реч, всички я зяпнахме. Тя беше сравнително кротко момиче, не обичаше да говори много и това определено бе най-дългото нещо което бяхме чували да се изтръгва от устата й.
- Гледай ти. Ар, близначката ти каза нещо по-дълго от 15 думи. Какви ли още чудеса ще се случат тази вечер?
Завъртях очи и ми се прииска да имах бокс в ръката си, че да фрасна тоя лигльо. С Микейла много си приличахме. На външен вид, разбира се. И двете имахме много дълги кафяви коси, кафяви очи, почти еднакъв ръст и подобни извивки на тялото. Добре де, тя бе с по-голям бюст, признавам си. Но заради приликите ни, много обичаха да ни дразнят, че сме близначки.
- Добре, стига със споровете за вечерта. Да си вземем по бира и толкова. Става ли? - попита Уил.
- Става. Но да знаеш Ди, отмъщението ми за теб на Хелуин ще бъде двойно. - и го изгледах на кръв, което само го разсмя, а мен подразни още повече.
Когато решихме да си тръгваме от купона, вече беше станало почти един през нощта. Повикахме си таксита и се заприбирахме по домовете си. Уговорихме се утре да излезем в парка да се позабавляваме.
Със Савин и Алън взехме общо такси, защото със Савин бяхме съседки, а къщата на Алън ни беше по път.
Когато оставихме Алън, аз дадох адреса си на шофьора и след още десет минути път, вече бяхме пред къщите си. Платихме и бързо се изнизахме от таксито което миришеше на цигарен дим. След няколко секунди колата вече се беше изгубила зад ъгала.
- Преди да се прибереш исках да ти благодаря. - казах аз бързо, защото Савин вече се беше запътила към нейната къща.
- А чакай, на мен ли благодариш? От кога стана толкова любезна? - с театрален глас заяви най-добрата ми приятелка. Аз се подсмихнах леко.         Наистина не беше в мой стил да съм толкова учтива. - Таа, за какво ми благодариш? - попита тя, този път серозно.
- Че ми подсказа днес.
- А, това ли? Нищо работа. Кучките си помагат винаги, нали така? - с усмивка на лице каза тя мило и се обърна за да си върви.
Бях се замислила за нашето приятелство и израза "Кучките си помагат винаги" който си бяхме измислили, толкова много, че не забелязах прозорците на къщата ми, които светеха, въпреки късния час. Извадих ключа от дънките си и го пъхнах в ключалката. И веднага щом механизма щракна и ме приведства за добре дошла в дома ми, осъзнах, че съм мъртва.