Историята На Вещицата Кучка

Глава 12

- Вие шегувате ли се!? Това ли е единственият отговор който ще получа?! Та аз за малко не умрях снощи! - извиках. Имах чувството че и в Индия са ме чули.
- Ариана, успокой се. Ще ти разкажем всичко, но просто... - майка ми се вгледа в баща ми търсейки подкрепа - това ще се случи след време.
- Кога, на погребението ми ли? Със сигурност ще слушам внимателно. - обещах им аз и се затичах към стаята си. Не можех да повярвам. Те сериозно ли ми казаха да чакач. Да чакам... Само това можех да правя. Да чакам докато сянката не ме убие. Страхотен план, няма що! Трябваше да разбера какво става. Трябваше да изтръгна информация от някого. И май че се сещах за перфектния човек.
- Хей Дийн. Исках да те попитам, занеш ли къде живее Кайл?
Домът му се оказа на не повече от 20 минути път от унас.
Щом пристигнах, ченето ми удари асфалта. Къщата му бе огромна, с главно "О". Не можех да повярвам. Как не ни беше казал, че живее в палат.
Позвънях на домофонът. След малко до медната портата се приближи един мъж в официална униформа.
- Добър ден госпожице.
- Добър ден. Можете ли да ми кажете дали Кайл си е удома?
- О да. Вие приятелка ли сте му? - попита ме мъжът и повдигна многозначително вежди.
- Ами, да. Да приятели сме. В един клас сме и... идвам да му предам записките си по математика, тъй като скоро ще имаме тест и... Даа. - изговорих всичко на един дъх. Господинът вдигна пръст в знак да изчакам един момент и влезе в къщата. След минута дойде отново, придружен от Кайл.
- Ариана! Здравей. Какво правиш тук?
- Дойдох да ти дам записките си по математика. Скоро ще имаме тест. - казах простичко и му намигнат, така че мъжът в костюма да не ме види. Кайл само кимна и леко се подсмихна.
- Клиф, можеш да я пуснеш вътре. - мъжът извади едно малко дистанцьонно от вътрешния джоб на сакото си и натисна някакъв бутон. Портата започна да се приплъзва на автоматичните релси. Докато чаках да се отвори, Кайл прошепна нещо на Клиф, а той само кимна. Когато влязох, момчето тръгна към къщата си, а аз просто го последвах. Малко преди входната врата, имаше каменна пътечка, която водеше към задния двор. Поне аз така си мислех. Мисълта която ми се въртеше през цялото време в главата бе "Мамка муу. Егати къщата." Нямаше да се учудя ако се окажеше че си имат и конюшня.
Както и предполагах, пътечката водеше към задната част и двора. Имаше отвратително голям басей, но бе възможно и да беше малко езерце. Не можех да повярвам. Кои по дяволите бяха родителите му, че притежаваха такъв имот.
До басейна имаше и нещо като малко барче.
- Нещо за пиене? - попита ме Кайл.
- Може едно безалкохолно мохито. - пошегувах се аз. И след малко наистина държах един коктейл в ръка. Освен че красив, ами и барман.
- Тааа, само аз ли от компанията не знам че живееш в този... дворец? - попитах го аз. Той се засмя. Това накара и мен да се засмея.
- Да, явно само ти. Спокойно. Ако искаш ще те разведа? - отвърна докато се изправяше от стола на който беше седнал.
Направи ми малка обиколка. Дап, имота беше невероятен. Имаха си фонтани, алеи...
- Е хареса ли ти екскурзията? - попита ме Кайл накрая.
- Разочарована съм че не си гледате коне тук.
- О, те са във вилата ни в Портланд. - повдигнах вежди. Как исках да го фрасна с нещо...
- Не съм видяла къщата отвътре. Също и спалните. - напомних си за какво бях дошла. Информация, точно така. Той махна с ръка и ме поведе към задния вход. Отвътре домът бе още по впечатляващ. Високи тавани, скъпи мебели, огромни помещения, беше невероятно.
- Ааа, къде е твоята стая? - попитах го кокетно. Той ме изгледа накриво но тръгна към втория етаж и ме въведе в една огромна синя стая.
- Човече, колко инча е телевизорът ти? - изкрещях, щом съзрях голямата плазма.
- 55. Малко по-малък е от колкото предпочитам, но пак става. - искаше ми се да крещя. Та той шегуваше ли се. Приближих се до него и му ударих лек шамар.
- Осъзнай се. Нямаш право да се оплакваш дори за секунда. Имаш всичко което искаш. - завъртях се на пети и разперих ръце, като се опитвах да му покажа какво притежава.
- Не всичко. - чух го да измънква. Не обърнах внимание. Въпреки че коментарът му ми напомни за втори път, какво аз нямам.
- А и собствениците ми харесват. - обърнах се към него. Той повдигна вежда. Леле, това щеше да е унизително. Отидох до него и леко докоснах устните си до неговите. Нямаше нужда да правя повече. Той щеше да свърши остатъка от работата.
Ръцете му се увиха около талията ми и силно притисна тялото ми към неговото. Трябваше да призная че това беше най-хубавата работа която ми се беше налагало да върша някога. Докато се осъзная вече лежахме на леглото му, а той обсипваше вратът ми с целувки. Прокара ръце под тениската ми и в този момент, колкото и да ми беше трудно, се отдръпнах от него.
- За да продължиш трябва да кажеш паролата. - измърках аз.
- И каква е тя? - задъханият му глас накара кръвта ми да закипи.
- Какво криете от мен? Каква е тайната със сянката? - попитах. Видимо се напрегнах, но се опитах да го прикрия. Той се надигна от мен стъписан, примигна, а след това се изправи на крака. Обхвана лицето си с длани.
- Защо ме питаш такива неща? Как може да си мислиш че ще ти кажа? Защо да го правя... - и тогава му присветна. До сега през живота си не се бях чувствала толкова засрамена. - Не... Моля те кажи ми, че не е това което си мисля. - премълчах. Той се изсмя нервно. - Чакай да видя дали съм разбрал. Не можеш да дочакаш до рожденият си ден, когато всичко ще ти се изясни, затова ме изпозваш. Като играчка? - извика. Трепнах. Ама наистина засрамена. - Как можах да си помисля че ти ме... - продължи той но се сепна. - Върви си. Моля те.
Нямаше да чакам втора покана. Това което направих бе ужасно. От къде ми хрумна да го използвам? Е вярно, интересно ми беше да науча повече за нещото което се опитваше да ме убие. Мдаа... Казах ли вече, че бях много засрамена?
Щом излязох на улицата се спрях. Ами сега какво? Не получих нищо от Кайл, освен червенина по бузите и гневът му. Сигурно сега ме мразеше и щеше да ми е сърдит. Тропнах с крак, като малко дете. По дяволите. Та аз го направих за благородна кауза. Опитвах се да получа това което исках. Мдаа, като се замислех не беше чак толкова благородно. Сякаш нещо ме накара да се обърна към имението.
Кайл стоеше на един от прозорците и ме гледаше. Даже от тук виждах тъжното му лице.
О боже, какво направих.

❤️Ууууу❤️
Колко гледания събрах!😍😍😭
Много ви благодаря. Това че гледате историята ми много ме радва😍😍😍❤️
Преди време пуснах ново стори и ще се радвам ако й хвърлите по един поглед👽
❤️❤️❤️Много ви обичам!❤️❤️❤️
🌙