Историята На Вещицата Кучка

Глава 13

adore_chocolate

30 октомври. Денят преди Хелуин. Любимият ми празник. Тази година реших да се направя на коте. Секси коте. Черна поличка, черни прозрачни чорапи до коленете, черна блуза, котешки ушички и, разбира се, специален грим. Интересно ми бе на какво ще се направят останалите от компанията. Винаги пазехме в тайна един от друг какви костюми ще носим. И като споменах компанията...
С Кайл нещата не се развиваха... перфектно. Вече не ми бе сърдит чак толкова, но още странеше. Внимаваше да не останем сами в стая за да не подхвана темата. Наистина, идеята да го използвам не бе най-добрата. Гледах да не мисля често за това но не беше толкова лесно, колкото си мислех че ще бъде.
Бях се затворила в стаята си и пробвах костюма си. Не говорех много с майка ми и баща ми. Като не искаха да ми кажат нищо за сянката и аз нямаше да им казвам нищо.
Тъкмо нанасях очната си линия, когато телефонът ми иззвъня. Спрях музиката която си бях пуснала и погледнах дисплея. Савин.
- Казвам ти, ще те убия. Щях да си размажа очната линия заради теб кучко такава. - казах раздразнено. Пуснах гласът й на високоворител и продължих с така важната задача която бе прекъсната.
- Ооо, знаеш че не можеш да ми се сърдиш. Нали? - попита тя. Не отговорих за да я подразня. А и бях твърде концентрирана. - Нали? - повтори тя, този път с повече тревога в гласа.
- Нее, не мога. - въздъхнах и затворих малкото шишенце с черна течност. - Но пък утре наистина мога да те убия. - заявих гордо.
- Не и ако аз го направя първа. - отвърна тя дяволито.
- Ох Сав, просто кажи защо ми звъниш. - ядосах се и започнах да нанасям спирала на миглите си.
- Добре, добре. Спокойствие. Исках да те питам дали искаш... ами Кайл отказа да те покани лично, затова помоли мен, та той искаше да те покани на партито утях. - мълчах стъписано. Кайл не искаше да ме покани лично? Явно нещата не се подобряваха, а влошаваха. - Еее. Да или не? - попита тя накрая. Тръснах глава и се концентрирах в огледалото.
- Имам ли избор? - знаех че всички други са приели поканата и нямаше как аз да не приема.
- Пуф, разбира се че не! - извика Савин. - Виж, знам че на последък не се харесвате усобено, но искам да се сдобрите. - възкликна приятелката ми.
- Да аз също. - измънках под носа си и спрях да се гримирам. Погледнах се в огледалото и осъзнах че дори аз все още не съм си простила. Тогава как можех да очаквам нещо подобно от Кайл?
- Какво каза? - попита Савин. Явно не беше чула какво бях казала. И по-добре.
- Казах че и аз искам еднорог за коледа, само дето няка как да се случи.
- Мда както и да е. Какво ще си за Хелуин кучко. Не, чакай, ще позная. КРАВА! - изпищя тя. Аз само се засмях и насочих погледа си към телефона, сякаш тя беше там.
- Не, а ти какво ще бъдеш? Слон? Ооо чакай, забравих че все пак трябва да си с костюм. - отвърнах и се засмях силно като започнах да си рисувам котешко носле и мустачки. Савин изпищя театрално.
- Курва. - извика преди да затвори. Подсмихнах се и се замислих за Кайл и отношенията ни. Още излизахме с другите, но беше въпрос на време той да започне да страни още повече от мен и тогава да започне да се мотае с кифлите на класа и да ме... ни забрави и да ми разбие сърцето и...
И аз осъзнах че започвам да се паникьосвам. Краката ми се подкосиха, затова седнах на леглото ми. Чувствах се странно когато мислех за него. Не исках но трябваше да спра.
Изправих се решително и застанах пред огледалото. Тоалета не беше никак лош. Добре че утре беше събота, иначе щеше да ми се наложи да ходя на училище с пола, достатъчно къса, че да ме върнат вкъщи за да се преоблека. И пак се върнах към Кайл. Защо той не ми се обади? Защо трябваше да чуя гласа на най-добрата си приятелка вместо неговия? И най-важноя въпрос - защо беше толкова трудно да се сдобрим?
Започна да ме боли главата, затова реших да си лягам. Махнах многото черен грим, след това си измих зъбите, преоблякох се и се настаних под завивките. И заспах.
Писъкът ми бе заглушен от мелодията на телефона ми, който вибрираше на няколко сантиметра от главата ми. Погледнах часовника. 9:52. След това се заслушах в мелодията. Не ми беше нужно дори да хвърлям поглед към екрана на телефона ми за да знам че беше Савин. Оставих песента на Young&Divine да се носи из стаята докато лежах по гръб и съзерцавах тавана. Тази вечер не сънувах обичайния кошмар. За жалост. Този път всичко беше черно. Като чели бях в... нищото. И след това започнаха да се разнасят писъци. Навсякъде. Сякъш звуците ме обгръщаха отвсякъде. Бяха на момиче. Имах чувството че ме раздират като нож отвътре. А после започнах да падам. Или не? Беше странно. Бях в нищото, но падах надолу. Всичко си остана черно, нищо не се промени. Докато нещо не започна да ми подсказва че стигам дъното и след малко ще се размажа като палачинка. Но тогава нещо ме хвана. Една ръка се беше показала в празното пространство и беше хванала моята. Писъците продължаваха но бяха заглушени от бързия ми пулс. Ръката която ме държеше беше бледа, с изпъкнали синьо-лилави вени и дълги заострени нокти. И после към мъчителните стонове се разнесе и смях. Ноктите на ръката се забиха в моята и започнаха за съдират кожата ми и да я смъкват докато ме пускаше надолу към дъното. Когато се изплъзнах започнах да крещя.
И се събудих.
Мелодията продължаваше да звъни а аз продължавах да съзирам тавана. Накрая ми омръзна да слушам повтарящата се песен, затова вдигнах.
- Събуди ме. - казах с леден тон. Савин знаеше че обичам да спя и никога не трябва да ме буди заради глупости.
- Оуууу, принцесата се събудиии. Ужас! Толкова рано!? - чух от другата страна. Не беше Савин.
- Дийн!? Какво правиш с телефона на Савин? Чакай да не би да сте заедно! - можеше и все още да ми е ужасно заради новия кошмар, но любовните драми винаги са ме вълнували.
- Дийн? По дяволите, какво правиш с телефона ми!? - чух от другата страна на линията, последвано от охкане. - Ариана? Боже извинявай. Дийн ми е взел телефона докато съм се къпала.
- О стига. Принцесата все някога щеше да стане.
- Къпала си се дойато той е в съседната стая! - казахме по едно и също време с Дийн. Савин изохка и каза бързо:
- Идвам при теб след малко. - и затвори.
Хммм какво ли са правили заедно? Станах от леглото и си измих зъбите.
- Тук съм. - извика Савин щом влезе в стаята ми. Аз открехнах вратата на банята. - Може ли да си изсуша косата тук? Дийн ме побърква.
- Да разбира се. Аз ще се изкъпя набързо.
След като излязох от душа, заварих Сав седнала на леглото ми загледана в нищото. Пристъпих към тоалетката ми и сешоара като направих гримаса. Какво й ставаше? Изсуших косата си и започнах да обличам тоалета си.
- Била ли си влюбена... в грешния човек? - попита ме тя изведнъж.
Замислих се за Джейкъб, след това за Кайл.
- Не. - отвърнах след кратко мълчание. - Никога не съм. - но не бях сигурна дали съм искрена или лъжа. Савин въздъхна и погледна костюма ми.
- Коте значи. - каза и се засмя. Аз се засмях с нея. Не беше време за сарказма ми.
- Да а ти какво ще бъдеш? - попитах, а тя просто се завъртя. На дънковото й яке имаше пласмасов нож който сякаш беше забит в гърба й. Не беше в нейн стил да се облича с прости костюми за Хелуин. Но не реагирах. Просто седнах до нея на леглото ми и я прегърнах. Тя също ме прегърна. Много силно. Усетих неритмичното повдигане на гърдите й и се отдръпнах. Тя плачеше. Това беше втория път в който я виждах да плаче. Първия беше когато тя беше малка и дядо й почина.
Тя ме погледна.
- Дийн... - и една сълза се търкулна по бузата й. Аз я попих и отново я прегърнах. Тя заплака още повече, а аз... аз също заплаках.