Историята На Вещицата Кучка

Глава 14

- Моля!? Дийн ще те убия! - изкрещя Савин и изхвърча от стаята ми. Бяхме спрели да ревем, а сега тя разбра че Дийн й е ял от тайните запаси от шоколад, които тя криеше под леглото си. Бързо грабнах диадемата с котешките ушички и телефона си и хукнах след нея.
Щом излязох навън осъзнах колко беше студено. Последните дни бяха необичайно топли за октомври, но и такова рязко застудяване също не беше в порядъка на нещата. Добре че къщата на разярената брюнетка тичаща пред мен беше отсреща. Щом влязохме в стаята й, заварихме зомбито, или по-скоро Дийн в костюма си на зомби, точно да пуска матрака. След това той се обърка към Савин, сякаш не съществувах, и й каза:
- Изядох само две блокчета. Спокойно коте. - след това той обърна поглед към мен. - Дообре. Имаме си две котета. - захили се като надрусан глупак той, а аз го ръгнах с лакът в ребрата.
- Хайде да тръгваме. - каза Савин и забута идиота през вратата.
- Чакай къде ще ходим? - попитах аз и ги последвах.
- Към партито на Кайл. - отвърна простичко приятелката ми.
- Мислех че то ще е довечера... късно. - доуточних, а Савин забели очи.
- Ние сме ВИП гости. Можем да си ходим когато си поискаме. - отвърна тя, а моят корем се сви от идеята че ще видя Кайл и, може би, с много късмет, щях да остана с него насаме за да поговорим.
Щом пристигнахме пред голямата къща, всички гадни спомени от преди две седмици се завърнаха в ума ми. Коктейла който ми бе направил, третата ни целувка, погледа който насочи към мен когато го зърнах стоящ на прозореца. През тези две седмици се опитах да убедя самата себе си, че това което направих беше необходимо, че ми се полагаха отговори. Но дори самата себе си не можех да излъжа.
Позвъняхме на звънеца и дойде същи иконом който ме беше посрещнал и предния път. Как го нарече Кайл... Клиф?
- Здравейте на най-готиното парти в града. - каза той. Лицето му беше изрисувано и беше като Пинокио, а гласът му бе отегчен. Сякаш го караха насила да прави всички тези постановки. Или в неговия случай - му плащаха.
- Ооо стига Клиф. Хелуин е. Усмихни се. - чу се гласа на Кайл и след малко се и появи в целия си блясък и в костюм на пират. Тялото ми се напраегна и сякаш мусколите ми се парализираха. Клиф направи някаква гримаса наподобяваща усмивка и след това се оттегли обратно в къщата.
Тогава Кайл ни погледна и тримата с усмивка на лице. Е, поне другите бяха посрещнати с такава. Аз бях възнаградена със замръзнала физиономия в преход от усмивка към безразлично изражение. Кайл отвори портите на дома си и ни покани. Погледнах часовника си. Беше 5 следобяда. Имах поне два часа в които бяхме само ние четиримата, преди къщата да се напълни с напили се хулигани и откачалки с тъпи костюми. Което си беше много време.
- Хей приятел, искаш ли един коктейл? - попита Дийн и тръгна към градината. Кайл кимна и го последва.
- Ще умра. Знаеш ли, мисля да си тръгвам. - казах на Савин и обърнах посоката на ходене. Тя ме хвана за косата и докато охках ме завлече в къщата.
- Никъде няма да ходиш. Разбирам ситуацията между вас двамата с Кайл, но бягството не е решението. Никога не е било. Преглътни егото и самочувствието си и му се извини като на нормален човек. Ако приеме извинението значи супер, ако ли пък не - ще се погрижа да изхвърчи от групичката ни. Ясно? - завърши Савин като ме държеше за раменете и леко ме разклащаше на моменти. Аз въздъхнах. Беше по-лесно да се каже отколкото да се направи.
- Добре. Но не гарантирам че няма да се спека в последния момент. - отвърнах бързо и влязох в хола. Там Алън и близначките помагаха с украсата като укачаха оранжеви и лилави балони и паяжини по тавана и стените и разливаха изкусвена кръв на някои места по пода.
- Някой няма ли да се подхлъзне? - попитах Сиси в костюм на фея като показах червеното лепкаво петно което тя току що бе направила.
- След време се втвърдява и става на нещо като гума. Най-много кецовете ти да скърцат докато ходиш по него.
- Ар ще ми помогнеш ли с надуването на балоните? - попита ме Алън.
- Как бих отказала на Айнщайн. - отвърнах със закачка. Започнах да помпам балоните. След малко се появиха и Микейла и Уил (Микейла в костюма си на ангелче, а Уил в такъв на Зоро). Емили също беше преобразена като фея както сестра й. Едната беше в червено, а другата в синьо. Щом и Дийн и Кайл дойдоха, всички се заехме с украсата на къщата.
Неусетно вече беше станало 19 часа и гостите заприиждаха. В 19 и 20 вече беше нужно да избутваш хората с лакти за да преминеш през тълпата. Беше претъпкано. Сякаш цялото ни училище се беше изсипало тук. А може би наистина беше така.
Реших че ще зарежа за малко музиката и танците за да потърся някой от групичката ни. След 15 минути търсене, зърнах черната маска на Уил.
- Уил! - извиках силно но от шума явно той не ме чу. - Уил! - извиках този път още по силно и той най-накрая се обърна с лице към мен. Тръгнах към него.
- Здрасти коте. Забавляваш ли се? - попита той.
- О да. Но ако ми кажеш къде е Кайл може и да ми стане по-забавно. - отвърнах като въртях глава и се оглеждах за пиратската шапка на домакина.
- Ухааа. Минал е само час от партито а ти вече предприемаш по-сериозни действия.
- Моля? Не, нямах това предвид. Търся го по други причи... - но замлъкнах щом осъзнах че Уил вече се е натряскал и няма защо да се хабя да му репликирам. - Да искам да стане малко по-диво. Знаеш ли къде е... - но този път бях прекъсната.
- Къде е кого? С кого искаш да се позабавляваш малко коте? - чу се мъркащия глас на Анджелина зад гърба ми. Костюма й на дяволче беше идентичен с този на Джиджи която стоеше до нея.
- Не ви интересува. - отвърна рязко Уил. Въпреки и почти пиян, той защитаваше приятелите си. Винаги. Обърна се към мен и с поглед посочи зад гърба ми. - При напитките. Аз ще се оправя тук. - и отново насочи погледа си към двете червени крави, а аз му благодарих от все сърце умствено.
Тръгнах към масата с донъти във формите на духчета и паяци и пунша във вещерския казан. И видях синия пиратски костюм. Дъхът ми спря но докато и краката ми не бяха отказали се запътих бързо към него. Той говореше с някакво чернокосо момче със силно изразени скули и черни очи. Беше красив но... някак студен. Нямаше пламък унего.
Потупах Кайл по рамото. С усмивка на лице той се обърна към мен. Този път не я свали а по-скоро се учуди от появата ми. Мислих какво да кажа. Например нещо от сорта на "Трябва да поговорим за отношенията ни" или "Ще ми отделиш ли една минута да изясним случващото се". Но вместо това просто изтърсих:
- Здравей.
- Здрасти. - каза той и се намръщи съвсем леко, но въпреки това не смъкна усмивката. - Ъ това е братовчед ми Виктор. Виктор това е Ариана. - представи ме той на чернокоското. Момчето не каза нищо, просто кимна с глава, погледна Кайл странно, и се отдалечи в тълпата.
- Доообре това беше странно.
- Та за какво дойде при мен? - казахме едновременно с Кайл. И двамата се засмяхме. След малко усмивката започна бавно да се изплъзва от лицето ми.
- Може ли да поговорим за малко? - попитах а той видимо се напрегна. Накрая просто кимна и ме поведе към басейна. На излизане зърнах нещо в тълпата от хора, което ми наподобяваше черната сянка, но реших да не отделям ненужно внимание. Навън беше студено, но гледката на осветената вода през нощта беше достатъчна за да ме откъсне от мисли за градусовите показатели.
- Е? - подхвана пръв Кайл.
- Исках да... - припомних си думите на Савин: "Преглътни егото и самочувствието си и му се извини като на нормален човек." - да ти се извиня. За онзи ден. Беше гадно.
- Много гадно. - поправи ме той. Аз настръхнах и от леденото му поведение и от ледения вятър навън. - Студено ли ти е? - попита и преди да отговоря той вече ме беше хванал за китката и ме водеше към къщата. Последвах Кайл до неговата стая на втория етаж. Щом влязохме видях че камината му беше запалена. Той не светна главното осветление, а само аплиците окачени по стените. Така се придаваше по-спокойна обстановка. Видях малък кът за сядане точно пред големия му прозорец и реших да се настаня там. Ако бях избрала леглото щеше да е прекалено нахално.
- Та както казвах - бях свела поглед към скута си - исках да ти се извина. Не исках да си играя с теб. Не трябваше. Прощаваш ли ми? - попитах и вдигнах поглед. Кайл се настани до мен но не направи нищо друго. Кестеняво-русата му коса все едно блестеше в два цвята - златисто от отблясъците на огъня, и сребърно от лъчите на луната.
- Искам да знаеш че ме нарани. - започна той. - При това много, защото аз наистина много те... - спря се той по средата на изречението си. Ококорих се. Исках да чуя как щеше да продължи. Имах нужда да го чуя. - Аз... много те ценях като приятел. И искам пак да е така. - довърши, като бях сигурна че ме излъга, и хвана ръката ми. Изтръпнах но не реагирах. Проблемът не беше че исках пак да ме цени като приятел, а като...
- Нещо повече. - довърших мисълта си на глас. Той ме погледна неразбиращо. - Аз... - не можех да изкажа мислите си вербално. Сърцето ми препускаше лудешко. - просто... - приковах очите си към неговите, зелено-кафяви, бездънни очи и се наведох бавно към него. И тогава...
Някой от долния етаж испищя. Усетих как цялата кръв се стече от главата ми. Това беше писъкът от съня ми снощи. Въздухът изскочи от дробовете ми и аз се затичах към вратата, следвана от Кайл. Щом заслизахме по стълбите осъзнах че музиката е спряна и се чуха няколко нови по-тихи писъка. Въздишки и усти покрити с ръце изпълниха стаята. Всички гледаха навън към басейна. Запроправих си път на там и щом излязох... аз самата изпищях. Сълзи започнаха да се спускат по бузите ми - една, подир друга, подир трета. Паднах на колене. Със скимтене, и Кайл зад гърба ми, бавно докоснах окървавените дрехи и оксидираната кама, забита надълбоко във врата на Микейла.