Историята На Вещицата Кучка

Глава 8

                    Гледната точка на Кайл

...3, 4... Вече спирах да броя. Не ме интересуваха скапаните секунди (добре де, на по-заден фон още си броях). В света имаше само две неща които съществуваха за мен: устните й и тялото й, което нямаше как да е по-близо до моето. Ммм, устните й бяха така меки, като захарен памук, дори бяха сладки. 7, 8... Охх, още малко ми оставаше да й се насладя. Ръката й, която до преди секунди се намираше на рамото ми, сега започна да се спуска плавно надолу. Изтръпнах. Дланта й се премести на плочките ми, продължи още малко, но там почваха панталоните ми а явно това беше границата й. 11, 12, а тя продължаваше. Концентрира се върху целувката и галещите ни се езици. Взех пример от нея. Прокарах ръка по талията й. Боже, само как ми въздействаше това момиче...

                  Гледна точка на Ариана

Щом Савин го каза, нямах друг избор, освен да го направя. Затова реших да си свърша работата възможно най-бързо. Буквално се нахвърлих на Кайл. Хванах го за раменете, а от засилката той се просна на земята по гръб и аз се притиснах в него. Вкарах език в устата му. Все пак нали предизвикателството бе да го целуна с език. Устните му бяха вълшебни. Тръпка се разнесе до всяка една частичка от тялото ми. Не броях секундите. Когато минеха някой щеше да ми каже. Спуснах ръката си за да обследвам тялото му. Леле, какви плочки на корема. Стигнах ръба на дънките му и се спрях. Нямаше да продължа по-надолу. Задълбочих целувката, а той уви ръка около талията ми. На всяко място на което ме докоснеше, имах чувството че ми остават следи от изгаряне. Вдигнах бедрото си и го притиснах плътно към крака му. Чух от устата му да се откъсва тихичък стон. Аз му отговорих като захапах устната му.
- Добре, добре. 20 секунди. Удвоихте си времето. - чух далечен глас. Глас от друг свят. Но аз не исках да се връщам. Исках да остана в света "Само и единствено Кайл". Но пък се налагаше. И в този момент се отдръпнах. И двамата дишахме учестено, а аз май че щях да припадна. Загледах се в очите му. Толкова бяха красиви...
Надигнах се от него и се върнах на мястото си. Той направи същото. Преструвахме се че нищо не е станало. И така беше по-добре.
- Кой е на ред? А да, аз съм. - засмях се аз - Амии предполагам, ще ти върна услугата. - и погледнах Савин. Правеше се, че не й пука. И сигурно наистина не й. Но пък аз бях гадна. - Натискай се поне за 20 секунди с език с... Дийн. В тоалетната. И от сега да знаеш че ще подслушваме.
Дийн не изчака втора покана. Грабна Савин за ръката и я повече към тоалетната. Затвориха вратата с трясък.
- Е кой иска да подслушваме? - викна Сиси и всички без мен и Кайл отидоха да любопитстват. За щастие тоалетната се намираше зад два ъгала, тъй че един вид имахме осигурено време насаме. Поседяхме си така няколко секунди (10-15) без да говорим, но тогава той прошепна:
- Мамка му. - и ми се нахвърли точно както и аз направих. Първата целувка бе по-уговорена и предвидена. Тази беше истинска и неподправена. Сгърчих се под него от наслада. Усетих как панталоните му са набъбнали. "О Боже мой!" извиках наум. Ръцете му започнаха да шарят по гърба ми и направо да ме подлудяват. Аз, за сметка на това, прокарах пръсти между коста му и притиснах главата му по-близо до моята. Започнахме да се целуваме по-страстно, ако това изобщо бе възможно. Но за жалост реалността ми удари шамар. Поставих ръце на гърдите му и с мъки леко го избутах от себе си.
- Азз... - не исках да го казвам. Просто не исках и точка. Щеше ми се да остана с него. Но уви, не. - Аз си имам друг.
Думите се изтръгнаха от устните ми с болка.
Кайл леко се надигна от мен с учуден поглед. След това се изправи изцяло. Аз останах да седя.
- Съжалявам. - казах засрамено и сведох глава.
- Не азз... Разбирам. Как си помислих, че имам шанс с теб. - отвърна малко издразнен.
- Аз наистина...
- Съжаляваш? Вече го каза. Къде мога да си налея чаша вода? - измести темата той. Тонът с който ми говореше ме удари право в сърцето. Вдигнах ръка и посочих кухнята. И сам щеше да намери шкафа с чашите. Той само кимна и се отдалечи.
Заех се да разтривам очите си. Как можах да му кажа точно това. Не измислих ли нещо по-малко болезнено. Тъпа, тъпа, тъпа.
- Хей, няма да ти казвам как се натискаха ония двамата. Направо... - чух гласа на Алън зад гърба си. - Ар, какво има? Какво се е случило?
- А какво? Нищо, просто главоболие. Ще се оправя. - в този момент Кайл приближи с чаша вода в ръка. Забави крачка когато видя и Алън, но продължи и седна на мястото си.
- Ще отида да пия един нурофен. - казах набързо и се запътих към антрето където бях оставила чантата си. Винаги си носех хапчета против главоболие, а и ми беше най-близо. Изпих едно и се върнах. Но малко преди да се покажа зад ъгъла, чух разговора им.
- ...наскоро. Не мисля че има силни чувства към него. Пък и Уил казва, че от него се носи лоша енергия... така де черна енергия. Той е добър в разгадаването на хора, имайки предвид какъв е.
- Ааа... такова де... Според теб имам ли шанс с нея? - по тона на Кайл си личеше че е сконфузен и че това е тема, която не бива да бъде обсъждана с друг освен между тях двамата. Последва кратко мълчание.
- Тя не е като другите. И сам го знаеш. Трябва да стъпваш на пръсти понякога. Особено след като навърши 15 след няколко седмици. Периода е специфичен. Не я разбираме което още по-лошото. - отвърна Алън - Само баща й може да й помогне. Майка й е "ЧАНЗ". Тя също не я разбира. Имаш време. Три седмици не са чак толкова малко време, имайки предвид начина по който се гледате. - чух тих кикот - Но за тази цел трябва да я откъснеш от Джейкъб.
- Ние ще ти помогнем. - чуха се нови два гласа. Близначките. - Уил ни разказа подробно. Има нещо гнило в цялата ситуация. Трябва да й покажем какъв е. Тя няма да го види сама до след три седмици. Трябва да я накараме да го забрави. - всичко това беше плашещо. Какво значеше черна енергия, "ЧАНЗ" и това че трябваше да ме накарат да забравя Джейкъб? А да не споменавам че близначките говореха апсолютно едновремено. Сякаш бяха един човек. Писна ми и се показах зад ъгъла.
- Хей. Как си сега? Мина ли ти главата? - попита ме Алън.
- Дап. Тип-топ съм. - погледнах часовника. 23:52. - Какво ще кажете да си лягаме. Вече много ми се спи. - и се прозях фалшиво. Добре че бях добра актриса.
Всички се качихме в моята стая. Бузите на Савин и Дийн бяха зачервени. Винаги когато имах гости с преспиване, спях с другите на земята. Така ми се струваше честно. Легнахме, изгасихме лампите. Спяхме само с възглавници и нищо друго. По едно време се усетих че съм забравила прозореца отворен. Не можех да се добера до него, а ми бе студено. Потърках ръцете си.
- Студено ли ти е? - попита ме някой отзад. Аз само кимнах с глава. Той се премести по-близо до мен и ме прегърна. Вкопчих се в него като в спасителен пояс.. Стана ми по-добре. Уникалното му ухание изпълваше ноздрите ми. Помислих си колко ли ще е приятно да заспивам така всяка вече... в легло с него, не на пода, разбира се. Помислих си още малко за запознанството ни и двете ни споделени целувки, докато се притисках към тялото му за да се стопля.
И така се отнесох в страната на сънищата с усмивка на лице.