Историята На Вещицата Кучка

Глава 6

Пак бягах. Отново ме беше страх и отново не знаех защо. Всичко се повтори. Когато се обърнах за да го видя, кошмара свърши. Странно. Този път май че продъжи по-дълго. И точно както преди, се появи безкрайното, черно нищо. Днес обаче, успях да се събудя.
Изправих се в седнало положение, но ми се зави свят, и пак легнах. Учудих се, защо съм спала на пода. И лека-полека нещата започнаха да си идват на мястото. Припомних си как вчера след като дойдохме в стаята ми, започнахме да лудеем. Огледах се и видях лицето на Дийн, което беше изрисувано с маркер, (не бях сигурна дали беше перманентен) който беше останал в ръката на Алън, и косата на Савин, в която беше засъхнала паста за зъби. По пода имаше перца, които бяха попадали заради боя с възглавници.
Отново се пробвах да се изправя, и този път успях. Часът беше 10:56, което значеше, че майка ми още спи. Тя обичаше да спи до късно. Беше ми скучно, а и бях гладна, затова реших да събудя всички.
- Ставайте мръсни кучки и шибани гейове! Време е за закуска! - извиках аз с цяло гърло.
- Млъквааай. Искам да си досънувам Зак Енфрон. - каза Сиси и гушна възглавницата си с усмивка.
- А аз Дилан Обраян. - измънка близначката й.
- Не ме интересува кой сънувате в мокрите си сънища. Ставайте! - и издърпах възглавниците под главите им. Всички ме наругаха, щом отвориха очи, но само от Уил не чух и дума. Заклевам се, и сирена на пожарна да запищи до главата му, той пак няма да се събуди. Реших да играя мръснишки. Отидох при него и го обкрачих. След това започнах да го целувам по врата. Можеше и да бъде непробуден, но дори и спящ, пак не можеше да потисне инстинкта си за секс. Той плавно плъзна ръце по гърба ми. Щом го усетих, аз надигнах глава и му забих шамар.
- Какво ти става бе жено?! - извика той докато се надигаше на лакти. Аз само му се усмихнах мазно.
- Събуждам те скъпи. - и този път леко го потупах по бузата. Всички изпаднаха в истеричен смях, а той ме погледна лошо.
Слязохме в кухнята и си направихме палачинки с Nutella за закуска. Оказа се, че маркера с който бяхме изрисували Дийн, беше перманентен. Все пак с гъба и мнооого търкане, той изтри повечето глупости които му бяхме надраскали. Не знаехме какво ще правим днес, затова седнахме на дивана в дневната и започнахме да обсъждаме. Нарочно се настаних до Савин.
- Пак го сънувах. - подшушнах й аз, докато другите си говореха и не ни обръщаха внимание.
- Кое? Онзи сън ли? - попита ме тя. Аз само й кимнах. - Хм. Това е странно. И отново беше същия? - повдигна вежди. Аз отново кимнах. - Е, аз още съм на мнение, че... - започна тя, но Дийн, който беше седнал с гръб към нас, се обърна и погледна Савин. Заинтригувах се от погледа с който я изгледа. Сякаш... негодуваше от нещо. Или по-точно - ревнуваше. Но той се завъртя към другите и отново се включи в разговора. Изправих се и отидох до шкафа, където бях прибрала един пакет бонбонки M&M's за спешни случаи. Савин ме последва.
- Та както казвах - продължи тя мисълта си - според мен не е нищо необичайно. И на мен ми се е случвало да сънувам едни и същи сънища.
Напълних шепата си с шарената вкусотия и набутах всичко в устата си.
- Не Сав. Не разбираш. Този път кошмара продължи с... не знам, няколко стотни от секундата повече. Сякаш ми позволи да видя още малко. Това да ти се е случвало? - ядно попитах.
- Добре, добре, разбрах... - отвърна тя отегчено.
- Радвам се!
- Разбрах, че няма да ме оставиш на мира докато не проверим какво значи всичко това, в някой съновник. - довърши тя с усмивка на лице и се врътна на пети. Забелих очи и я последвах.
- ...след това ще я изпратим, ще се съберем за няколко часа у Алън (защото живее най-близо), а накрая ще я посрещнем и разпитаме как е минало. - каза простичко Емили.
- За какво говорите? - попитах аз.
- Разбрахме се, те четирите - започна Алън, и посочи към момичетата - да те приготвят за срещата ти докато ние гледаме телевизия, след това да те изпратим, да се запознаем с бъдещото ти гадже, да отидем у нас, а после да те разпитаме как е минала срещата ти. - довърши той и намести очилата си.
- Моля! Ама аз не съм давала съгласието си за такъв план! - извиках възмутено - Няма нужда да ме изпращате. Не съм бебе.- скръстих ръце пред гърдите си.
- Оо, драга. Знаем какво ще се случи - ще ти стане лошо от нерви, както винаги, и ще се откажеш в последния момент. Да не забравяме и параноята. - отвърна ми Сиси. Понечих да й противореча, но тя вдигна ръка, за да замълча... пък и беше права. - И не се опитвай да ни възразяваш. Всеки път става така. А и вече решихме. Ние сме ти като сестри и братя. Няма да те оставим сама в такъв важен момент. - каза тя на един дъх.
От доста време не се бях разчувствала, особено заради приятелите си. Понякога се чудех как ги издържам, но след това си напомнях за моменти като този.
Аз само кимнах, и близначките заподскачаха от радост.
Вече бе 18:23. Бях минала през пълен процес на разкрасяване. В момента се гледх в огледалото и си мислех, дали ако се погледна отстрани, ще стана лесбийка, каквато майка ми твърдеше че съм, или просто ужасно много ще си завидя. Рядко се хвалех (добре де, често), но до сега през живота си не бях изглеждала толкова... красива. И секси. Признавам момичетата свършиха страхотна работа. Микейла накъдри косата ми на едри масури, близначките ме гримираха а Сав ми помогна с дрехите. И наистина - винено-червената рокля ми стоеше дяволски добре. Облякох и черното си кожено яке. Връзваше се с тоалета.
- Хайде да тръгваме. Не искам отново да закъснявам, а напоследък ми се случва често. - провикнах се аз, щом слязох в хола.
- Мдообрее, само да догледа... - започна Дийн, но щом ме видя млъкна. Алън изпусна пуканката която държеше в ръката си. Уил просто зяпна с отворена уста. Усмихнах им се приятелски и наклоних глава настрани като малко кученце.
- Мамка му, Ар, не изпитвам нищо повече от приятелски чувства към теб, но до сега не бях виждал момиче което да... - започна отново, но се усети че Савин стои точно до мен и очаква да довърши комплимента си с нескрит гняв в очите, затова пак се сепна. - Добре да тръгваме. - извика бързо и направо изхвърча през вратата. Всички го последвахме.
След по-малко от 30 минути вече бяхме на уговореното място. Другите се бяха наредили на пейката пред мен като аптекарски шишета, докато аз крастосвах наляво-надясно и нервно кършех пръсти.
- Боже, ами ако объркам нещо? Ами като ме опознае спре да ме харесва? Тогава какво ще правя?! - извиках аз. Сиси,която ровеше в телефона си, погледна към Емили и двете в един глас отвърнаха "Казахме ти" и си дадоха пет. Идеше ми да ги фрасна.
- О Боже, защо изобщо се съгла... - но бях прекъсната.
- Хей Ариана. - чух меденият глас на Джейкъб зад гърба си. Бързо се завъртях на пети и се постарах на лицето ми да е изписана само усмивка но тогава се стъписах. Имах чувството, че изглеждам като евтино облечена в сравнение с него. Скъпарската черната риза попринцип не трябваше да си пасва с дънките му, но при него беше точно обратното. Беше като черен ангел. Съвършен...
Всичките ми приятели се изправиха на крака. Савин която беше най-близо до мен каза само едно тихо "Мамка му", а Микейла, за всеобща почуда, тихичко си подсвирна.
- Здравей. - изръсих най-накрая - Ъмм, това са приятелите ми. Настояха да ме придружат до тук. - и с ръка посочих групата тийнейджъри, която не откъсваше поглед от възхита. Той явно чак сега ги забеляза. Здрависа се с всички подред, а след това отново започна да гледа само мен.
- Ар, може ли да поговорим за малко? - попита ме Уил и погледна несигурно Джейкъб. - Насаме ако обичаш. - той ме хвана грубо за лявата китка и ме поведе настрани.
- Не отивай. - каза с умоляващ тон той, щом се увери, че няма да ни чуят.
- Какво?!
- Ариана не отивай никъде с него, умолявам те! - той стисна ръката ми, но аз я издърпах от хватката му.
- Какво ти става, по дяволите? Да не се побърка? Нали затова дойдохте - за да се запознаете с предполагаемото ми БЪДЕЩО ГАДЖЕЕ. - натъртих на последните две думи.
- Не Ариана. Няма да те пусна. Той е опасен.
- О да, разбира се. Толкова дълго ще му се наслаждавам, че може и да вляза в болница, понеже съм припадна, прав си. - завъртях очи аз.
- Напълно сериозен съм. - в очите му вече се четеше раздразнение. Аз погледнах към приятелите си и към човека с когото имах среща. Всички си говореха спокойно като първи другарчета, само Джейкъб поглеждаше в наша посока от време на време.
- Чуй ме Уил - започнах аз със сериозен тон - знаеш, че си ми един от най-добрите приятели. Оценявам загрижеността ти, но е прекалено. Харесвам Джейкъб и, което е най-странното, мисля, че и той ме харесва. Тъй че имай ми малко доверие. Ако се окаже тъпак, кръшкач и тн., аз мога да се оправя. Даже ти ще си първият на който ще кажа, че той е такъв. Но сега ме остави да изляза с него на спокойствие. - и го подминах потупвайки го по рамото.
Отидох до Джейкъб и го прегърнах през кръста. Беше прекалено като за почти непознати, но така ми дойде отвътре.
- Готова да тръгваме? - попита ме той, като забоде ледено-сините си очи в мойте обикновени кафяви ириси.
- Готова. - потвърдих и кимнах. Помахах на приятелите си, погледнах за последно към Уил, който си стоеше на същото място, на което го отрязах, и тръгнах с момчето на мечтите си към първата ни среща.