Историята На Вещицата Кучка

Глава 7

15 Октомври. Малко повече от две седмици до Хелуин и точно три седмици до рождения ми ден. Четвъртък, трети час в училище.
Исках да се фрасна. "Тая по физика се е побъркала" мислех си през цялото време. Беше толкова зле, че не можеше да се оправи с простата електронна дъска. Естествено Савин не й се идваше на училище, затова и просто не дойде. Сега нямаше кой да ми прави компания по време на часовете.
Ако се питате, срещата с Джейкъб мина страхотно. Ходихме на кино, след това на вечеря. Всяка вечер си пишем. Той е страхотен. Кавалер, умен, красиив (но това вече го знаете), интелигентен, забавен, абе направо невероятен. До колкото това с Уил и недоверието му, започна да се откроява и при другите. Сигурно просто завиждаха че аз съм намерила единствения, а те не.
На вратата на стаята се почука и след малко влезе директора. Въпреки само на 40, косата му вече беше изцяло побеляла, а под очите му се мътеха торбички. Не беше първа пролет, даже по-скоро първа есен, но пък беше страхотен директор.
- Извинете, може ли да ви прекъсна само за малко? - зададе реторичния си въпрос към госпожата и към класа. Усмихна ни се дружелюбно.
- Исках само да ви представя новият ви съученик. Кайл, ела.
Чак сега забелязах, че на рамката на вратата се беше облегнало едно момче, скръстило ръце пред гърдите си. Неше обречен с тениска с Дарт Вейдър и черни дънки.То пристъпи напред и застана до директора. Бях подпряла главата на китката си и се мъчех да не заспя, но щом го видях, цялата се наежих. "Доообреее. Искам го в леглото си!" помислих си. Бях сигурна, че това бяха цензорираните ми мисли. Беше уникален. Тъмно-руса коса (разрошена на всички посоки, което го правеше да изглежда още по-секси), кафяви очи, златист тен.
- Това е Кайл Хендерсен. Той ще бъде ваш съученик до завършването на гимназията. А сега ме извинете, но имам работа. - каза директор Купър и излезе.
Очите на новодошлия огледаха всичките 30 ученика. Когато кръстоса поглед с моя, го задържа по-дълго време. Бях като в капан. Не можех да помръдна или да погледна някъде другаде. Не можех да мисля за нищо друго, освен него. Той се предаде пръв и продължи с обиколката си.
- Ти не беше ли с Джейкъб? - попита ме Дийн от задния чин и се засмя тихичко. Исках да го настъпя но нямаше да успея.
- За какво говориш? - попитах тъпо и забодох поглед в гърба на тетрадката си. Там си драсках разни неща - усмихнати звездички, тренирах си калиграфията, такива неща.
- Може да седнете ей там, господин Хендерсен. - чух гласа на госпожата. Ха, кой ли беше късметлията. Сигурно кифлите на класа вече точеха лиги като булдози по него. След малко чух стола до мен да скърца. НЕ НЕ НЕ! Категорично НЕ! Разко вдигнах глава. Гледах в някаква несъществуваща точка пред мен. Не исках да поглеждам настрани. Чух тихия смях на Дийн и Уил зад мен. Обърнах се и им ударих по един силен юмрум. Тъпаци. Но аз се оказах тъпата. Като се завъртях, погледнах и към господин Хендерсен. За щастие ги ударих преди да замръзна. Очите му не бяха напълно кафяви. Имаха и дребни зелени точици. Бяха като красиви бездни в които ти се иска да пропаднеш. Простаците зад мен издадоха тихи охкания, което накара госпожата да изкрещи.
- Госпожице Блекбърн, какво става?
- Н-нищо не става госпожо Шит - заекнах аз. Целия клас се засмя. Поправих грешката си. - Така де, исках да кажа госпожо Шмит. Много се извинявам. - и погледнах надолу засрамено. Истината беше, че грешката изобщо не бе неволна. Аз обичах да се закачам с имената на хората. Особено с нейното.
Тя ме погледна злобно, но пренебрегна обидата ми. Вече й бе втръснало да ме праща при директора. Обърна се към електронната дъска и продължи да се чуди как да направи нов слайд.
- Това беше сладко. - подшушна ми Кайл в ухото. От топлината на дъха му стомаха ми се преобърна. Какво по дяволите ми ставаше? Нали бях неофициално с Джейкъб?
- Благодаря. Старая се. - все пак му отвърнах с усмивка на лице. Чух подсмихването му.
Когато часа свърши, тайфата ни излезе в коридора. Алън пръв се осмели да заговори Кайл, който точно минаваше покрай него.
- Здравей, много ми е приятно да се запознаем. Аз съм Алън. Това са Уил, Дийн, близначките Греъм - Сиси и Емили, Микейла, Ариана до която седя в часа иии Савин, но днес тя не е на училище. - каза той с усмивка която ми се стори малко странна но явно бях единствената която мислеше така.
- Приятно ми е. Аз съм Кайл Хендерсен но май вие вече знаете това. - отвърна той и пъхна ръце в джобовете на дънките си. - Значи се казваш Ариана? - цялата се напрегнах (при това видимо), когато той насочи цялото си внимание към мен. Силно стиснах презрамката на чантата си. Замълчах. - Красиво име. - отвърна приятелски. Подаде ми ръката си, но аз не помръднах. Не че не исках, просто не можех. А и така беше по-добре. Докоснех ли го, един вид щях да изневеря на Джейкъб.
Дийн само въздъхна, забели очи, приближи се до нас и като хвана ръката ми, я постави в тази на Кайл. Цялата се нелектризирах.
- Ето така се прави умнице. Трябва и ти да си подадеш ръката. - каза той. Аз само го погледнах злобно и забодох петата си в пръстите на крака му с все сила. Той не реагира, но щом се обърна отвори широко уста, сякаш крещеше безмълвно. Засмях се. Но когато пак извърнах очи към Кайл, той отново ме закова с поглед.
- Аз, хм - покашлях се и погледнах към първия който ми се изпречи - Микейла - Какво ще правим довечера. Нали утре не сме на даскало, тъй че трябва да измислим нещо за правене.
- Може да си направим пижамено. - предложи Дийн.
- Отново ли? Ох, добре. Но у вас. - казах аз. Той само изцъка.
- Не става. Леля и чичо са на гости. А те имат дъщеричка на не повече от девет месеца. Хайде пак у вас. Има повече пространство пък и майка ти винаги отсъства. Моля те.
- Не, вече за кой път подред ще го правим у нас. 5-ти? - попитах аз сърдито.
- 6-ти. - поправи ме Уил.
- Ето виждаш ли! - възмутено казах.
- Хайде де. Ще ти позволя да ми направиш три номера на Хелуин. - прехапах устна. Договорката си струваше.
- Добре имаме сделка. - отвърнах аз.
Края на учебния ден дойде и излязохме пред училище. Там Савин ни чакаше.
- Хей, к'во стаа? - попита тя и дойде да ме прегърне. - И кой е тоя сладур? - попита ме шепнешком. Аз само се засмях. Явно и другите ни чуха, защото се разнесе нечий глас зад мен.
- Аз съм Кайл. Приятно ми е.
- И на мен, и на мен. - отвърна Савин като го огледа от глава до пети, и после обратно. Имах усещането че мога да й се хвърля и да й съдера очите. Как може да го оглежда така?! Единствено а... така де, никой нямаше това право.Стиснах силно юмруци, за да не направя някоя глупост. Видях че същото се четеше и в очите на Дийн.
Тръгнахме към нас. Щом пристигнахме, всички се заехме с рутината си - пуканки и тн. Само Кайл седеше до входната врата и се чудеше какво да прави. Засмях се с което привлякох вниманието му.
- Виждаш ли онази флашка на шкафа. - и показах с показалец към нея - Включи я към телевизора. На екрана ще се изпишат няколко филма. Избери някой от тях и натисни "play". - казах му аз, той се усмихна и изпълни наредбата ми. След няколко минути вече гледахме Deadpool. Кайл се настани до мен. И на двамата ни беше неудобно (поне за себе си бях сигурна) но не направихме нищо по въпроса. Имах чуството че от време на време ми хвърляше по някой изгарящ ме поглед. Смяхме се, крещяхме си псувни като полудели. Беше забавно. След това си пуснахме музика от колоните и потанцувахме. Точно си се кефих на Girls Talk Boys на 5SOS, когато Савин ме замъкна в ъгъла на стаята.
- Какво става между теб и... - тя погледна Кайл които лудееше като останалите. Аз се вцепених.
- За какво говориш? - направих се на тъпа. - За Кайл? Ние сме само приятели. - отвърнах простичко.
- Така ли? Значи няма да имаш нищо против ако направя това... - тя се обърна с дяволска усмивка на лице и тръгна към центъра на стаята.
- Хей тъпаци. Искате ли на "Истина или се осмеляваш"? - попита тя задържайки дяволитото си изражение. Имах чувството, че станах по бледа от платно за рисуване. Тя току що да не би да...
- Да защо не. - съгласиха се всички. Мамка му. Намахилме музиката и се наредихме в кръг. Мамка му.
- Аз съм пръв.- извика Дийн и вдигна ръка - Предизвиквам Алън да стриптизира на Микейла.
Всички изпонападахме по пода от смях. Аз даже се разплаках. В крайна сметка предизвиканият направи нещо като подобие на стриптиз. Чак после се сетихме, че можехме да заснемем клипче и да го пуснем в мрежата.
Последваха още няколко предизвикателства от сорта на: съблечи се по бельо, намажи си коста с олио или паста за зъби (по избор) и подобни. Най-накрая дойде и реда на Савин. Мамка му.
Тя потупа долната си устна с показалец.
- Хмммм, кого ли да предизвикамм... Ар, нека бъдеш ти! - извика радостно. Мамка му. - Сега нека помислим и върху предизвикателствоооо... хм. Амии не се сещам нищо друго освен класиката. - погледна ме злобарски. МАМКА МУ. - Предизвиквам те да целунеш Кайл с език поне за 10 секунди.

Ааа!!! Над 100 гледания!!! Ааааа! Единсвеното което мога да ви кажа е че много, ама МНОГО ви благодаря! Нямате си представа колко щастлива ме прави това, че историята ви харесва! ОБИЧАМ ВИИ❣❣❣ И още веднъж - БЛАГОДАРЯ❤️