ANGEL IN DEVIL SHELL (BG)

8.¤Старата библиотека¤

Главата ми пулсираше от болка. Имах чувството, че си бях счупила нещо. Усещах тънки и горещи струйки кръв да се стичат от челото ми.

Бавно и мъчително отворих очи. Беше непрогледен мрак. Отначало си помислих че това не беше реално и че онзи кошмар с онова зло емо момче се повтаряше отново. Но за всеки случай реших да направя това, което повечето хора правеха при подобни ситуации. Ощипах се. И за жалост ме заболя. Беше поредната гадна реалност. Ако не сигурно и по- лоша.

Изправих се внимателно и се опитах да различа нещо в мрака. Внезапно погледът ми се плъзна на единственото нещо което забелязвах- една малка светеща точка.

Внимателно отидох при нея. Оказа се свещ. Нямах представа как гореше, като тук почти нямаше кислород, но спрях да си задавам въпроса в мига, в който видях какво се криеше в тази дупка.

Челюстта ми веднага падна надолу от изненада. Пред мен стояха сигурно 5-6 големи рафта, пълни с книги.
Намирах се в нещо като мини библиотека. И веднага всякакви въпроси започнаха да се въртят в главата ми, като например- Как изобщо беше възможно да има цяла библиотека под блока?! Но като се имаше предвид колко необичайни неща ми се случваха напоследък...

И нали си бях любопитна по принцип, отидох до първия рафт с книги и започнах да разглеждам. Извадих първата книга. Едва не паднах от тежестта и! Сигурно тежеше колкото цяла диня!
Сложих я на земята и свещта до нея и бавно започнах да разлиствам страниците. Едва не се ронеха от старост! Опитах се да разчета нещо, но без успех. Беше написано с някакви сложни йероглифи, които мислех че никой нямаше да може да разчете. За жалост нямаше нито една картинка в книгата.
И в по- следващата. И в по- по следващата. Само странни и ситно написани йероглифи.

След 5 книги и 5 разочарования ми омръзна. Станах от пода и усетих как краката ми се бяха схванали. Колко ли време съм стояла тук? Но в тази тъмница нямаше как да се определи дали беше дори ден или нощ .

Обиколих малко тази стара мини библиотека и се опитах да намеря някакъв изход. И точно когатo мярнах нещо като стълба, чух глух и силен шум зад гърба си. Подскочих уплашено и бавно се обърнах. Сърцето ми туптеше силно и едва не изскочи. Но за щастие издишах дълбоко и спокойно, понеже забелязах че просто една книга от последния рафт беше паднала. Но дали някой я беше бутнал?