17 ¤Първите ми мъчителни часове в затворническия свят¤

779 53 5
                                    

~няколко минути, часа или дни по- късно (нямах престава за времето)~

Отворих очи. Явно бях заспала. И как не?! Бях толкова уморена. Главно психически. Защото всичко, което научих преди малко, всички неща които се случиха, направо ме поразиха. Беше толкова...нереално, толкова зловещо, но и малко невярно...поне аз така мислех.

~ретроспекция~

Стоях на студения надгробен камък, докато наблюдавах с лек страх в себе си, как Крис се разхождаше напред назад в тъмнината и отвреме на време ми хвърляше по един едновременно мил и дяволит поглед. Малко ме беше срам да го призная, но наистина се страхувах от него.

- Е, можеш да започваш, скъпа- внезапно каза той и се приближи.

- Да започвам с какво?- попитах като леко трепереше гласът ми.

- О, толкова ли те е страх от мен?! Така няма да стане! Тоест не че не ми харесва, но така че можеш да мислиш трезво. Не можеш да ме питаш въпросите, които мъчат малката ти главичка. Трябва да направя нещо по въпроса.

След това той ми направи знак да седна до него на тревата. Колебаех се, но когато видях милия, но вероятно фалшив поглед с който ме гледаше, се достраших и седнах на тревата. Крис ме задърпа до себе си и ми прошепна в ухото.

- Ако не беше ми сторила тези неща, щеше да си най- перфектната в целия свят, мила Рейвън.

Настръхнах. Никога не беше споменавал името ми.

Внезапно и съвсем неочаквано залепи устните си с моите. Отново очаквах онази непоносима болка да ме пронизва и да губя съзнание. Но не стана така. За щастие или за жалост тази целувка някак...ми хареса. Нещо повече. В мига в който вкара езика си в устата ми, в мига в който почна да ме съблазнява, направо имах чувството че бях в Рая! Започнах да се отпускам и да отговарям на целувката му. Никога не бях чувствала такова удоволствие! Дори и с Ник. Беше невероятно! Не исках никога да свършва!

Не след дълго Крис бавно се отдели от мен. Погледна ме с красивия си поглед и ме накара буквално да застина на място. Тези очи, тези устни, това прекрасно зловещо лице...Не можех да отделя погледа си от него. Вече не чувствах страх. Само...само...удоволствие. И тогава осъзнах, че имаше нещо специално в Крис, нещо което не се забелязваше с просто око, нещо дълбоко скрито в него, но много ценно. И това нещо ме караше да го желая все по- силно.

ANGEL IN DEVIL SHELL (BG) حيث تعيش القصص. اكتشف الآن