ANGEL IN DEVIL SHELL (BG)

27 ¤ Напът към разгадаването на дяволската мистерия¤

23:46ч.

14 минути

До болката и страданието.

И до нещо много по- опасно от това.

Този път бях решена да направя дяволското заклинание и не исках нищо да застава на пътя ми. Нито родителите ми. Нито Крис. Нито страхът ми. Нито каквото и да е било друго.

Затова още десет минути преди полунощ слязох в мини библиотеката. На рамото си бях наметнала чанта, в която бях сложила Дяволската книга със заклинания и книгата "Как да разчетем девилинския език- древния език на злото". Също така бях взела и фенерче и телефона си. Не знаех какво точно щеше да се случи долу.

Не след дълго вече се намирах в мрачната малка библиотека. Още когато докоснах пода там, усетих как краката ми се подкосиха и започнаха да треперят от страх. Уплахата която изпитвах тогава беше неописуема.

Погледнах часовника си на ръката. 23:51. Само още 9 минути.

Реших, че може би преди уреченото време, трябваше да разбера как точно да направя самото заклинание. Даже може би беше по- добре да дойда по- рано, защото не знаех дали за 9 минути щях да разчета странните йероглифи и да разбера заклинанието. Може би леко бях закъсняла. Затова трябваше да се постарая и за малкото време което ми оставаше, да разбера как да го направя.

Седнах на пода, защото не можах да видя нищо друго в непрогледния мрак. Извадих фенерчето си и осветих библиотеката. Само рафтовете с книги бяха пред очите ми. Нямаше нищо друго. Но и по- добре. Трябваше да имам място да направя дяволското заклинание.

Извадих двете стари книги. Първо разлистих тази с ужасяващите заклинания.

За нещастие нямаше нито една картинка и единствения начин да разбера кое точно заклинание ми трябваше, беше да започна да превеждам всяко заглавие едно по едно, а това щеше да ми отнеме часове.

Въздъхнах леко отчаяна. Но внезапно, докато прелиствах от страница на страница, ме осени идея.

Първо се сетих как бяха подредени онези кърваво- червени книги. 666. След това си спомних за самото заклинание, което видях да прави Крис в Гробищната гора. Пентаграм. И не на последно място- самата книга се наричаше Дяволска. Може би заклинанието също беше на толкова зловеща страница...

Бързо отворих на 666 страница. Пред мен отново се появиха неясните йероглифи, но се различаваха леко от другите. Цветът им някак беше различен. Осветих по- добре с фенера и уплашена установих, че бяха тъмно червени- бяха написани с кръв. Може би бях уцелила в десетката.

Бързо взех книгата за девилинския език и внимателно преведох заглавието. Не ми отне много време.

"Разкриване на дяволските тайни"

Май това беше точното заклинание, което търсех! Защото аз исках точно това- да разкрия дяволските тайни на Крис.

Внуших си да се успокоя и погледнах часовника. 23:58. Имах само 2 минути да разбера как да направя дяволското заклинание.

За щастие не беше дълго. Състоеше се само от 6 реда, на всеки ред имаше по 6 думи и всяка дума се състоеше от 6 букви. Разбира се, нямаше как да се учудвам отново на получилото се дяволско число.

Взех бързо книгата за девилинския език и ожесточено започнах да превеждам думите.

Не след дълго бях превела всичко. За мое объркване, думите не бяха много свързани, но иначе как щяха да се получат 6 думи по 6 букви на 6 реда! Нямаше как да има напълно правилен словоред!

Но за щастие го разбрах. Ще го кажа с мои думи.

Трябваше да нарисувам на пода, точно в полунощ, голям пентаграм, използвайки някакъв дяволски прах, който разбрах че се намира някъде в задните страници на книгата. След това трябваше да седна точно в средата на дяволския знак, с книгата в ръце и да започна да чета самото условие на заклинанието. Явно затова беше разбъркан словореда и имаше неща, които не разбирах, защото това освен условие бе и самото заклинание.

За нещастие пишеше само това. Едва ли беше толкова просто. Но може би щях постепенно да разбера всичко.

00:00ч.

Най- накрая!

Бързо отгърнах на последните страници на дяволската книга. Внезапно се сетих че именно оттам беше изпаднал и онзи медальон, който беше ценен за Крис.

Не след дълго намерих въпросния дяволски прах. Скъсах пакета и започнах да рисувам голям пентаграм на земята в библиотеката. Даже замалко се почувствах леко нелепо, докато го правех. Но знаех, че това щеше да ме отведе към зловещата истина.

След минута бях готова. Уплашена и треперейки взех Дяволската книга и седнах по средата на пентаграма. С потни ръце и треперещи устни започнах бавно да чета дяволското заклинание.

Прочетох първата дума бавно и изразително. Гласът ми отекна в мъртвешката тишина.

Изведнъж фенерчето ми започна зловещо да примигва, заплашвайки, че скоро щеше да спре.

Докато го гледах, внезапно видях образ да се приближава към него.

Съвсем неочаквано фенерът спря, но преди това успях да различа страшният образ. Беше Крис. Или поне аз така мислех.