ANGEL IN DEVIL SHELL (BG)

33 ¤Мистериозният пожар¤

Не сънувах. Не се боях. Не треперех. Не се страхувах. Не мразех. Не исках да умра.

Така се чувствах, когато стоях сгушена в Крис. За първи път от много време за мен живота беше просто песен. Благодарение на него. Благодарение на момчето, заради което бях създадена. Заради което макар и да страдах дълго време, може би си заслужаваше. Защото не всеки би имал шанса да се чувства като мен. Не всеки би имал човек до себе си, който наистина да го обича. Заради който би се жертвал.

Не след дълго се събудих. За моя изненада, слънцето надничаше през малкото прозорче в черната къща и огряваше една малка част от нея.

Опитах се да се обърна, но внезапно нечии ръце се впиха в мен и равен и прекрасен глас заговори зад мен:

- Стой, мила, моля те.

Голяма усмивка се изписа на лицето ми. Крис издиша уморено и ме прегърна още по- силно, за да не мога да се измъкна. Не че исках. Желаех завинаги да остана така, сгушена в него и изолирана от всякакви проблеми.

Лежахме така още час. А може би и повече.

Но не след дълго ми стана много топло и задушно. Може би беше защото Крис ни беше завил с дебело одеало. Затова внимателно се одвих. Красавеца зад мен отново измърмори нещо недоволен, затова се обърнах към него и поставих малка целувчица на бузата му. Все още със затворени очи той ми се усмихна мило.

Но все още продължаваше да бъде ужасно задушно и горещо. Може би черният цвят влошаваше положението, особено когато слънцето напичаше малката къщичка.

Беше глупаво да притеснявам Крис заради това. Сигурно той обичаше да му е горещо и беше свикнал.

Но аз имах чувството, че всеки момент щях да припадна, затова реших да стана и да пообиколя около къщичката, за да се освежа.

Бавно станах от леглото, като внимавах да не събудя Крис.

Все още сънена отидох до масата, където забелязах чаша с вода.

Бях ужасно жадна и отпих голяма глътка. И точно тогава, съвсем случайно погледът ми падна на едно от черните пердета.

- Боже!- възкликнах уплашена.

Цялото беше в огън.

Бързо грабнах каната с вода на масата и се насочих към огненото перде.

Внезапно нещо изтрещя зад мен и ме накара да подскоча стреснато и да изпусна каната на земята.

Няколко огнени летви бяха паднали от тавана на черната къща и подпалваха пода.

- Крис!- изкрещях паникьосано.

Но не получих отговор. Не след дълго започнах да се задушавам от гъстия дим, докато огънят продължаваше да се разпростира в къщата.

Изведнъж усетих адска болка в главата си. Хванах се мъчително и паднах на колене на пода. Погледът започна да ми се размазва, а огънят вече достигаше всеки ъгъл в къщата.

Нямах сили да извикам Крис. Но и дори да не го правех, той може би трябваше да дойде и да ме спаси.

Но него го нямаше. Най- вероятно се бе спасил и беше избягал от мистериозно- разярилия се пожар. Най- вероятно не му пукаше какво щеше да се случи с мен. Нали и без това щяхме да умрем!

Но това не можеше да бъде истина! Той ме обичаше! Но тогава защо не идваше?! И кой беше запалил пожара?

Знаех, че нещо съвсем се беше объркало. Но не знаех дали щях да доживея, за да науча защо и кой беше запалил пожара? Защо нещата отново започнаха да се влошават?!