ANGEL IN DEVIL SHELL (BG)

16 ¤Гробищният свят

____/\___/\__|_______________/\

Мислех, че животът най- накрая ме е оставил да си почина. Че макар и гадна, смъртта ми най- накрая дойде. Мислех че вече можех да си отдъхна от този мъчителен ад...

КАКТО ВИНАГИ ГРЕШАХ!!!

Събудих се. Беше студено и тъмно.
Може би сънувах...или пък не?

Скоро свикнах с тъмнината и осъзнах къде се намирах. Бях в гробище.
Станах уплашена и чак сега забелязах, че бях облечена в черна копринена рокля, на краката ми бяха нахлузени дълги прозрачно- черни чорапи и върху тях черни метъл ботуши, а на ръцете си имах дълги до лактите мрежести черни гот ръкавици.

Внезапно видях малка светлина в далечината и тръгнах към нея.

Понеже се забързвах все повече и повече, внезапно се спънах в някакъв камък и паднах много гадно на колене. Кръвта ми веднага започна да тече, но странното беше че не усещах никаква болка.

Но трябваше да продължа. Изправих се и тръгнах към светлината, този път внимателно заобикаляйки надгробните камъни.

Скоро стигнах и разочарована осъзнах, че това беше просто едно малко езерце, а светлината идваше от отражението на луната, което падаше в призрачно спокойната вода.

Разочарована седнах на един камък, свалих едната си ръкавица, потопих ръката си в студената вода и промих раната си. Но в мига в който водата докосна нараненото място, усетих ужасна пронизваща болка. Извиках тихичко и взех ръкавицата си, за да почистя болезнената вече рана.

Но в мига в който се наведох, за да я взема и погледнах отражението си във водата, останах изненадана. Бях...много бледа. Носех черен тежък грим, а устните ми бяха кърваво червени. Косата ми беше почти същата, тип емо, но много по- дълга и вместо малки зелени кичури, имах един голям червен от лявата страна. От белега ми нямаше и следа! Изглеждах...зашеметяващо!

- Да нали, изглеждаш направо ослепително!- внезапно познат глас ми каза.

Обърнах се уплашена и го видях. На един от надгробните камъни, се подпираше Крис. Но този път не ме гледаше, а щом се обърнах към него, той направо онемя.

- Много си красива!- почти изшепна той.

Не знаех какво да кажа. Страхувах се дори да помръдна.

Крис се приближи към мен, седна на тревата и погледна разкървавения ми крак.

- Боли те, нали? Заради водата е. Отровна е. Можеше да го забележиш, ако беше светло, защото тя е черна. Но тук винаги е нощ.

Погледнах го леко неразбираемо и вече по- сигурно щом видях как се размекна от красотата ми.

- Знам как няма да те боли- продължи той.

Внезапно се наведе над коляното ми и преди да се осъзная, облиза кървавата ми рана.

Отначало се изненадах, после уплаших, след това отвратих и точно когато се канех да го отблъсна от себе си, осъзнах че вече не ме болеше. Затова се отпуснах и го оставих да ближе кръвта ми. А той видимо се наслаждаваше на това. Скоро и на мен започна да ми харесва.

Не след дълго се изправи и ме погледна някак...мило! Никога не беше ме гледал така преди!

- Много си вкусна- каза и в мига, в който изрече това се осъзнах от приятния транс, в който бях изпаднала и съвсем неочаквано му изкрещях:

- КАКВО ИСКАШ ОТ МЕН КРИС?! ЗАЩО ПОСТОЯННО МЕ ИЗМЪЧВАШ ТАКА?! КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ СЕТЯ?! КАКВИ ПОДСКАЗКИ СИ МИ ОСТАВИЛ? КАКВО СЪМ ТИ СТОРИЛА?!

- Значи още не помниш- каза Крис леко разочаровано- Но затова си тук. За да си спомниш всичко. Разбрах, че от онези внезапни мъчения няма особена полза. И знаеш ли какво научих? Че ти се страхуваш най- много от присъствието ми. Затова те затворих тук, с мен , в този гробищен мрачен свят. За да ти припомня всички мъчения и лъжи, на които ме подложи, кой съм аз, за да разбереш защо си тук, защо те измъчвам, защо е онази библиотека, защо е медальона, белега, защо отвлякох майка ти и убих най- ценния човек в живота ти.

При споменаването на Ник, цялата настръхнах. Значи той го беше убил?! Как не се бях досетила?!

Но в момента не можех да мисля затова. Крис ме беше затворил в някакво гробище заедно с него. Това изобщо не беше сън. Това беше истински, реален кошмар.