ANGEL IN DEVIL SHELL (BG)

23 ¤Беше прекалено късно...¤

~10 часа по- късно~

Дишах много учестено. Ръцете ми бяха плувнали в пот. Одеялото беше мокро от сълзите ми. Лежах на леглото си, загледана притеснено в тавана.

Обърнах се към часовника на стената. 23:54. Нима оставаха само 6 минути?! 6 минути и всичко щеше да излезе наяве. Толкова ме беше страх!

Внезапно някой отвори вратата и понеже бях в голямо напрежение, подскочих стреснато.

- Хей, Рейвън, баща ти се прибра.

- СЕГА?! Мамо, знаеш ли колко е часа?!- извиках и неочаквано, защото бях прекалено притеснена за да говоря спокойно.

- Ами да, но баща ти беше цели 2 седмици в командировка. А и чух музиката от стаята ти и предположих, че още не си заспала. Ела да го видиш поне.

Не! Не можех сега да излизам от стаята. Оставаха само 3 минути! Сега какво щях да кажа на майка ми?! Трябваше по най- бързия начин да я изкарам от тук.

- Ами мамо...много съм уморена, не може ли утре да го видя?

- Значи баща ти беше в чужбина, труди се за да има какво да ядем, а ти ме лъжеш в очите че си уморена, за да не го видиш!

- Мамо де! Няма да избяга!

- Напротив, утре в 7 часа сутринта заминава за Англия.

- КАКВО?! Няма ли да си почине малко?

- За жалост не може. И затова трябва да го видиш още сега.

Край! Нямаше какво друго оправдание да измисля. Оставаха...1 минута?! Разтреперих се още повече! Какво щях да правя сега?!

За жалост в крайна сметка майка ми победи. Все още разтреперена станах от леглото и се насочих към кухнята, където беше баща ми. Щях да се бавя само минута. Едва ли щеше да има голямо значение. Може би Крис беше казал точно в полунощ, само за да ме сплаши.

На бегом се озовах при баща ми. Той видимо беше много уморен и едва държеше очите си отворени. Отидох при него и го прегърнах.

- Здравей, татко. Как си? Как мина в Холандия?

- Ами...добре- едва каза той.

- Мисля, че трябва да се откажеш от тази работа. Тя те съсипва!

- Знам, Рейв, знам. Но не мога. Защото знаеш ли какво- вече каза по- ентусиазирано- В края на месеца ще получа цели 5000 лева! Представяш ли си?! Не мога да се откажа точно сега!