ANGEL IN DEVIL SHELL (BG)

21 ¤Дяволският ритуал¤

~два дена по-късно~

Вече бяха минали дни, а Крис все още не се беше върнал. Откакто избяга в гората, нямаше следа и от него. Не знам защо, но започнах да се притеснявам. Вместо да се радвах, че Крис го нямаше и можеше да намеря начин да се измъкна от това мрачно място, аз някак се чувствах в опасност, когато не беше около мен. Защото заради изминалите събития разбрах, че Крис може да изглеждаше зъл, но дълбоко в душата си беше добър и мил. Бях сигурна в това.

И така дни седях върху един надгробен камък, без да помръдна, като размишлявах за всичко което се случи. Опитах се да намеря отговори, но много неща все още изобщо не се връзваха. А най- голямата загадка беше, дали аз наистина бях онова момиче от тежкото минало на Крис. Дали аз наистина бях разбила сърцето му? Сто процента бях сигурна, че не беше така, не си спомнях нищо, а и никога не бих наранила нечии чувства. Мистерията остана.

Най- странното беше, че тук, в този Гробищен свят, не се нуждаех нито от храна, нито от вода, даже можех и без въздух, защото със сигурност тук нямаше такъв. Сякаш бях кукла, затворена в тъмна страшна черна кутия.

Но не можех повече да чакам Крис. Това бездействие само ме убиваше вътрешно. Затова реших да го потърся.

Тръгнах бавно към гората. Може и да не се нуждаех от храна и вода, но човешките ми болезнени емоции все още бяха с мен. И страхът започна отново да ме превзема.

Влязох в гората. Последно бях тук, когато Крис ме преследваше. А сега аз го преследвах.

Беше наистина зловещо, но и някак привлекателно за мен. Мрачните гори ми бяха страст.

Вървях и виках името на Крис, но нямаше отговор.

Отчаях се и точно реших вече да се връщам, когато внезапно видях светлина да се носи иззад едно от дърветата.

Бързо и внимателно отидох там. Скрих се зад дървото и надникнах.

Първото, което привлече погледа ми, беше огромен огнен пентаграм, изрисуван или по- скоро запален върху земята. По средата на зловещия знак, забелязах фигура. Тя седеше с ръце подпрени на земята, а върху коленете и беше поставена книга.

Приближих се още малко и не след дълго успях да различа тъмната фигура. Беше Крис. На коленете му беше същата тази книга, която намерих в библиотеката, заради която Крис беше жив и аз бях тук в момента. Бих я нарекла направо дяволска вещ, особено след като видях пентаграма.

Приклекнах ниско, защото ме беше страх да не ме види Крис и се загледах в него. Той почти не мигаше и трескаво четеше нещо от книгата. Цялата тази ситуация приличаше на някакъв дяволски ритуал.

Устните на Крис се движеха бързо и шепнеха нещо, но без можах да различа какво. Лицето му беше още по- пребледняло, и чак сега забелязах, че зловещата цепнатина, която имаше от лявата страна на бузата му, се беше появила отново. Цялата ситуация изглеждаше наистина зловещо.

Внезапно Крис вдигна погледа си от книгата и аз бързо се сниших зад дървото, защото ме беше страх да не ме забележи.

След няколко секунди, се престраших и погледнах отново. Крис се беше изправил по средата на пентаграма с книгата в ръце и продължаваше да нашепва нещо. Имаше и друга разлика. Пентаграмът вече не беше огнено- червен както преди. Сега беше станал зловещо кърваво- червен. Това ме накара да се уплаша още повече.

Изведнъж Крис изкрещя нещо в мъртвешката тишина. От този негов вик, огненият пентаграм се разшири още повече и огънят започна да пали всичко по пътя си. Уплаших се, че щеше да настигне и мен. Тъкмо се канех да се обърна и да се затичам към гробището, когато внезапно ми стана много горещо. Погледнах към краката си и уплашена установих, че нямаше смисъл да бягам. Дяволският огън ме беше настигнал и бавно и мъчително започваше да ме изгаря...