ANGEL IN DEVIL SHELL (BG)

4.¤Кошмарите се превръщат в реалност¤

- Рейвън, Рейв, ехо скъпа събуди се!- някакъв познат нежен глас ми викаше.

Бавно отворих очи. Слънцето ми пречеше и ми трябваше известно време да свикна със светлината, защото май мракът ми беше дошъл вповече.

Майка ми седеше на леглото ми и отметна един кичур от лицето ми.

- Как си Рейвън?- попита загрижено тя.

- Ами аз... мисля, че добре- излъгах я.

- Добре, почини си, но не много защото след два часа си на училище.

- УЧИЛИЩЕ?!- направо и изкрещях.

- Ами да, днес е понеделник и виждам, че вече си по- добре. Можех да те оставя вкъщи, но госпожата ти ми се обади, че цялата минала седмица докато съм била в командировка, ти не си ходила на училище. И класната ти каза, че ако не отидеш днес, ще започнат да се замислят да те изключат.

- Но...- започнах аз.

- Никакво НО! Обещавам ти че повече няма да отсъствам толкова време от вкъщи и няма и  да си помислиш даже да си размотаваш задника където ти хрумне! Ясно ли е?!

- Да -казах смирено, но вътрешно ужасно.

-А да, преди да изляза, забравих да ти кажа- започна отново майка ми и усетих, че предстоеше нещо лошо- Наказана си до края на седмицата без да излизаш където и да е- само на училище и обратно. И ако тази седмица не получиш поне една шестица, наказанието се удължава с още една седмица и така докато нещата се получат както трябва.

- КАКВО?! Не е честно!  Ами ако не ни изпитат?

- Ще дигаш ръка бе. Знам че ще измислиш нещо. - после добави - Точно както знам, че се направи на много хитра, когато припадна точно преди да дойда, точно преди понеделник.

- Чакай, ти наистина ли си мислиш че съм пропаднала нарочно?!

- Не мисля, а знам. Ти имаш перфектна имунна система и нямаш ниско кръвно, така че всичко ми е ясно.

- Но...

-Точка! Айде чао, че закъснявам за работа.- бяха последните и думи преди да излезе.

Останах сама. Майка ми си мислеше, че съм пропаднала нарочно! Но и по - добре. Не исках сега да ме разпитва иначе каква беше истинската причина.
ИСТИНСКАТА ПРИЧИНА!

О, не! Бавно започнах да си припомням последните няколко часа. И колкото повече се сещах, толкова по- лошо ми ставаше. С  едно болезнено изречение- Ник, когото мислех за най- страхотния приятел на света, ми изневери точно пред очите ми с някаква мацка, която никога не бях виждала, след няма и пет минути, откакто устните ни бяха слети и той ми шептеше колко много ме обичаше!

Ебаси гадняра! Усетих как гнева се събира в мен, но накрая излезе под формата на болезнени сълзи, които започнаха да се стичат по бузите ми. Как можа да ми причини това?! Защо го направи?! Коя беше онази? Защо припаднах толкова бързо?!
Припаднах... Ами кошмара?! Беше ужасен и почти като истински. Често сънувах кошмари, но предчувствах, че това някак не беше само кошмар. Някак се чувствах застрашена и уплашена, което не беше обичайно за мен. Трудно и съвсем рядко се плашех. Но сега...

Нямах престава защо се чувствах така. И внезапно ей така от нищото пак нахлуха в главата ми болезнените мисли за последните ми часове, прекарани в доскоро любимия ми парк. Вече го мразех!

Събрах сили и скоро станах от леглото. Едва чувствах краката си. Идеше ми просто да се сгромоля на пода и да зарева. Защо всичко в живота ми се влоши ей така изведнъж?! Какво бях сторила? Защо все на мен?!!!

Едва едва се добрах до банята. Погледнах отражението си в огледалото и едва не паднах от ужас.

Изглеждах ужасно. Но не толкова заради косата ми, приличаща на гнездо или тъмните петна под очите ми. А заради огромния белег минаващ през бузата ми и стигащ чак до врата ми! Точно там беше разцепил кожата ми онова демонско момче в кошмара ми. Но как?! Не, не беше възможно! Сто процента си въобразявах.
А й майка нямаше как да не го забележи!

Измих си лицето и силно разтърках очите си, сякаш да премахна ужасните образи. След това плахо погледнах отново към огледалото. Но белега си беше там. Дълъг около 10 см и тънък- сякаш някой го беше рязал с перфектно неточен нож.

Но как беше там и как майка ми не го забеляза бяха два въпроса, които се включиха с останалите въпроси, бушуващи в главата ми и не спираха да ме измъчват!

И още по- зле ми стана, като се сетих че днес съм на училище. И че днес щях да видя Ник...