ANGEL IN DEVIL SHELL (BG)

10 ¤Разследването започва¤

Не можех да си поема въздух! Имах чувството, че всеки момент щях да се задуша.

Отворих очи. Гореща вода веднага нахлу в тях. Изправих се рязко и започнах да плюя вода. Едва си поех въздух и се съвзех.

Бях във ваната. Явно се бях унесла и без да искам съм заспала. За щастие или може би за жалост се събудих навреме.

Подсуших се все още леко уплашена, че съм била на една крачка от смъртта.

Когато се успокоих, започнах да си припомням какво се беше случило през последната проклета седмица. Гаджето ми умря неочаквано, немъртво момче си играеше с чувствата ми и ме измъчваше, открих стара мини библиотека под блока, в която беше немъртвото тяло на момчето и най- скорошното мъчение- майка ми безследно беше изчезнала. Дали всички неща имаха нещо общо? Скоро щях да разбера. Защото бях твърдо решена повече да не стоя със скръстени ръце. Трябваше да действам!

Облякох се, измих се, хапнах две- три бисквити и с неудоволствие тръгнах към училище. Майка ми я нямаше и спокойно можех отново да не отида, но къде другаде можех да получа отговори?! Реших че трябва да започна оттам. Смятах да разпитам онова момиче от по-долния клас за повече подробности около смъртта на Ник. Колкото и тежко да ми беше дори да мисля затова, трябваше да го сторя.

~3 часа по- късно~

Седях на последния чин в стаята. Имахме математика. Ах, как я мразех! През цялото време си драсках в тетрадката и разсъждавах върху въпросите, които мъчеха главата ми.

Още с влизането си в даскалото, всички отново започнаха да ме зяпат уплашено и да злословят по мой адрес. Но не ми пукаше. Целта ми беше да открия онова момиче от 9 клас и да я разпитам за всичко, което знаеше за Ник.

Само че цели 2 междучасия не можех да я намеря! Винаги ли нещо трябваше да се обърква?!

Скоро и третия час свърши. Пак тръгнах да я търся. Но без успех.

Свършиха всички часове. И тогава внезапно ми хрумна къде можеше да е. В мазето на училището! Там където ме беше довлякла миналия път. Да, бях сигурна че беше там, понеже тя беше странен човек- в главата и постоянно се въртяха разни истории за извънземни, за мистериозни места и неразкрити убийства. А това с Ник беше имено такова. Обичаше да се усамотява и да разсъждава върху странностите в нашия живот. Да, тя беше точния човек, който да отговори на моите въпроси!

Слязох в мазето. Чух разлистване на страници и не след дълго я видях. Стоеше приведена над малка тетрадка и задълбочено пишеше. Когато ме видя подскочи стрестната.

- Какво правиш тук?- попита ме рязко, като скри тетрадката си.

- И аз бих те попитала същото.

След това отидох при нея, седнах и продължих:

- Виж, имам няколко въпроса, които от известно време мъчат главата ми. И знам че можеш да ми дадеш някои отговори.

- Относно Ник, нали?

-Аха- кимнах утвърдително- Дали ще може да ми кажеш каква е теорията ти за неговото убийство? Знам, че не мислиш че съм аз.

- И защо да го правя?- леко троснато рече тя.

- Защото...ами защото така и ти ще спечелиш от това. Не съм убила Ник, кълна се, а и ти го знаеш. Но знам, че не си сигурна как точно е умрял. Както и аз. И двете търсим едно и също нещо. Знам, че си наистина заинтересована от подобни странни и мистериозни случки. И знам, че те интересува убийството на Ник. Мен също. Двете заедно ще сме по- силни. По- бързо ще разгадаем сложната загадка. Ти ми казваш какво знаеш и аз ти споделям какво знам. Съгласна?

Тя помисли малко и после каза:

- Става. Хей, всъщност ще се получи яко. Ние ще бъдем "Отбор Мистериозните Детективи".

Не бях много съгласна за това, но нямаше как да не приема.

- Между другото аз съм Рейвън- подадох ръката си към новата ми  'мистериозна съотборничка'.

- Кейти- представи се тя с широка усмивка на уста.

- Е Кейти, кажи ми всичко което знаеш за убийството на Ник.

- Ами всъщност не знам много. Но намерих това- посочи ми тетрадката в ръката си- и мисля, че може да има нещо общо с убийството на Ник.

Взех я и започнах трескаво да чета. След две страници ченето ми увисна невярващо. Не можеше това да е истина!