ANGEL IN DEVIL SHELL (BG)

24 ¤Удоволствие и страх¤

Цяла нощ не бях мигнала. Не можех повече да издържа на цялото напрежение, което се беше зародило в мен! Коя беше онази?! Защо приличаше на мен?! Трябваше да разбера всичко и то още днес. Още тази нощ. Независимо какво ми беше казал Крис. Независимо, че може би щеше да ме боли, че щях да страдам, трябваше да направя онова заклинание! Бях твърдо решена да науча всичко! Но за тази цел се нуждаех от една дяволска и ценна вещ. Книгата. Трябваше да я взема някак си от Крис.

Станах от леглото и бях решена да действам. Страхът винаги досега ми беше пречел в живота. Винаги ме беше побеждавал. Сега беше ред аз да го победя!

Без изобщо да се замислям, слязох бавно в мини библиотеката. Това беше вторият ми път, в който отивах там. Надявах се, че всичко щеше да протече гладко. Защото първия път, когато слязох или по-точно паднах там, беше доста плашещо и в мига в който се сетих как с последни сили бягах от Крис, страхът отново започна да ме превзема. Но не трябваше да му позволявам да го прави!

След минути вече се намирах в познатата непрогледна тъмнина. Започнах трескаво да се оглеждам за онази свещ. Но никъде не я зърнах.

Внезапно познат глас ми изшепна във врата и ме накара да настръхна:

- Това ли търсиш?

Обърнах се рязко. Беше Крис. Държеше свещта високо над главата си и отново ми се усмихваше дяволски. Но този път във физиономията му се четеше и някаква по- мила емоция.

- Какво търсиш тук?!- изстреля бързо той.

- Ами аз просто...- опитвах се да измисля някаква лъжа, но за жалост нищо не ми идваше наум.

- Тук си за това, нали?- попита ме и посочи книгата в лявата си ръка.

Преглътнах притеснено. Нямаше как да го излъжа.

- Знаеш че не мога да ти я дам- каза той и започна да се разхожда из библиотеката.

- Моля те- промълвих аз- Искам да науча всичко. Трябва да знам!

- Да не си мислиш, че и аз не искам да знаеш?! Искам толкова силно да научиш всичко. Но за жалост изпусна шанса си.

- Не! Мога да го направя! Знаеш че мога!

- Да но...но ще страдаш така както никога досега не си страдала! Нямаш си и напредстава!

- Не ми пука!- изкрещях- И без това съм изстрадала достатъчно! А и ще страдам много повече, ако не науча истината.