ANGEL IN DEVIL SHELL (BG)

13 ¤Страхът започва да ме превзема все повече и повече¤

Когато напуснах училище, веднага се запътих към вкъщи. Знаех, че имам още часове, но просто не можех да седя повече там и да бездействам. Трябваше да разгадая всичко докрай! Не можех да живея така!

Хората по улицата ме оглеждаха странно заради белега ми сигурно. Заради всичко което научих, съвсем бях забравила за него.

Не след дълго се върнах вкъщи. Внезапно телефонът ми извибрира, но го игнорирах понеже видях че ми звънеше Мая. Какво искаше тази кучка от мен?! Когато ми трябваше помощта и, тя просто ме заряза! Не ми се говореше с нея изобщо!

Скоро телефонът спря да вибрира. Стана съвсем тихо. Бях само аз със зловещия дневник. Да се надяваме че беше така!

Седнах на леглото и започнах пак да препрочитам всичко отново и отново. Но онези шест въпроса, които не спираха да ме мъчат, така и не разгадах.

Внезапно чух ключалката на вратата да щраква. Сърцето ми започна да бие бързо. Скрих се зад леглото и започнах да се моля да не беше Крис.

Стоях и се услушвах уплашена. Изведнъж се чу глух шум, сякаш някой беше се сгромолил на пода. Не се колебаех повече, събрах смелост и излязох от скривалището си.

Бавно отидох до фигурата на пода. В следващия момент започнах да викам. Не знаех дали от радост или тревога.

Беше майка ми. Беше паднала на пода, цялата мръсна и в рани и беше толкова бледа, че за малко си помислих че беше мъртва вече.

Но внезапно промълви тихо и измъчено:

- М-мила...моля те...п-помогни м-ми...

Изправих я леко мъчително и я сложих да легне, като и повтарях че всичко щеше да бъде наред. Не че го мислех наистина.

Отидох до кухнята и взех бинтове, лепенки, спирт, риванол, аспирин и вода. Превързах и раните и и дадох да изпие аспирина с водата, но за моя изненада тя бутна чашата и се разля на пода.

Започнах да се притеснявам, понеже имаше вид на човек, който не беше пил вода от месеци= на мъртвец!

Но колкото и да се опитвах да я накарам да пие или да яде, тя все буташе чиниите и чашите на земята и скоро се отказах.

Оставих я да лежи и да си почива и през това време реших да се обадя на доктора. На всяка цена трябваше да я прегледа.