Внезапно ми стана топло. Това ли беше рая който очаквах с такова голямо нетърпение?!
Отворих бавно очите си. Над мен висеше... полилей?! Огледах се. Дивани, огромен плазмен телевизор, маси и столове. Това изобщо не ми приличаше на Рая!
Реших да стана, но най- неочаквано нечий мъжки глас ми каза:
- Недей да ставаш. Ще те заболи.
Това го бях чувал и преди, от медицинската сестра, но не очаквах да го чуя пак. Което значи...значи че бях жив??!!!! Защо по дяволите! Защо Бог ме наказваше така?! Защо не умрях! Защо мамка му!!!
- ЗАЩО- без да исках извиках на глас мислите си на глас.
- Какво?- попита неразбираемо мъжа. Той беше зад гърба ми и не виждах лицето му, но гласа му ми беше странно познат.
- Нищо- измрънках под носа си.
- Добре. Аз трябва да отида май да ти купя нещо за ядене, че тук в момента няма никаква храна. След малко се връщам. И не ставай от леглото.
След малко той излезе. Останах сам. Нямаше как да лежа отчаян и самосъжаляващ се!
Бавно и внимателно се опитах да стана. Но в мига, в който го направих, болката ме подкоси целия. Извиках силно и се надявах да нямаше никой друг в къщата.
Станах и започнах бавно да вървя нанякъде. И аз не знаех къде отивах. При всяка крачка, болката ми се обаждаше и аз изохквах тихо.
Къщата беше доста голяма, и очевидно принадлежеше на някой богаташ. Едва успявах да се ориентирам в нея.
Но нищо не грабна окото ми. Ама нали си бях фен на ужасите и мистериите, мислех си че такава голяма къща може да има зловещо минало или може би някой труп в мазето?! Трябваше да проверя.
След известно време лутане из голямата къща, намерих вратата за мазето. Отворих я и започнах бавно да слизам по стълбите, пулсът ми се ускоряваше все повече и повече и се надявах да видя нещо наистина интересно и зловещо долу.
Скоро слязох. Имаше още една врата, която ме делеше от това, което се криеше вътре.
Натиснах дръжката бавно и отворих вратата. Бързо намерих ключа за лампата, натиснах го и...
Пред мен се разкри неописуема и неочаквана гледка.
Навсякъде имаше електрически и класически китари, звукоизолатори и хиляди постери на различни рок и метъл банди. Чинето ми увисна и не знам колко време стоях така. Не можех да повярвам на очите си! Това беше звукозаписно студио!
YOU ARE READING
THE DEPRESSED SINGER (BG)
Teen FictionАз бях поредното емо. Отхвърлено и мразено от всички. Всеки ден получавах хиляди подигравки и изяждах доста бой. Плаках. Режех се. Плаках. Исках да умра. Но едно нещо ме спря да се самоубия. И то беше музиката. Мислех че съм едно изчадие на света, д...
