THE DEPRESSED SINGER (BG)

[9] Дяволът се намеси за пореден път

- Анди, ти ли си?- внезапно Хетфийлд се появи иззад вратата.

Аз оставих уплашен микрофона и се молех Джеймс да не ми се скара и да не ме изгони от дома си. Страхувах се не само защото това беше идолът ми и цял живот нямаше да си простя какъв идиот съм бил с голямото си любопитство, но и защото отвън ме чакаха Клаус и групичката му. Свършен бях!

- Господин Хетфийлд...аз...- започнах притеснено- Много съжалявам че съм тук и ви пипам нещата.

Толкова нелепо звучах! Дори не можех да се извинявам като хората.

- Анди...- започна той и очаквах да започне да ми крещи. Изпотих се целият и усетих как всеки момент чак щях да припадна- Беше...Беше невероятно!

Не очаквах тези думи. Погледнах го невярващо и някак глуповато.

- Какво?! Тоест...не ми се сърдите че влязох за втори път тук без позволение и че си позволих наглостта да пея на микрофона ви?

- Е, така като го казваш...

Глупак, такъв съм идиот, защо трябваше да му го пояснявам така?! Имах шанс да се измъкна и  без караници, но не, тъпият ми мозък трябваше да издаде всичко!

- Съжалявам наистина...

Чакай малко...Джеймс Хетфийлд каза че "Беше невероятно!"?!

- Страхотно беше хлапе, няма защо да се косиш, че си го направил без позволение! А и най- талантливите много често се откриват случайно!

Аз, талантлив?! Що за шега беше това?!

- Извинете господин Хетфийлд, не ви разбрах.

- Анди, аз исках да дойдеш тук отново. Тайно се надявах да вземеш микрофона ми и да започнеш да пееш. Още от първия път, когато те доведох в дома ми, имах това наум. Може и да не повярваш, но аз знаех за скрития ти талант. Почти всеки ден отивах иззад онази стара сграда, където ти ходеше след училище и те слушах как пееш. Слушах те и не можех да повярвам какъв талант може да изгуби света, ако не направя нещо. Но хайде да не стоим тук, виждам че се попритесни малко, да отидем в хола, направих чай. И ще ти разкажа всичко.

Не можех да повярвам на ушите си. Мозъкът ми беше зацепил и не знаех какво да мисля. Затова просто последвах Джеймс нагоре.

Седнахме на удобния му диван. Внезапно Хетфийлд ме попита:

- Добре ли си, хлапе?