THE DEPRESSED SINGER (BG)

[11] Късметът ми умря

Днес може би се очертаваше един безгрижен ден. За първи път от много време се усмихнах истински. За първи път от много време разбрах, защо хората се радваха на живота.

Клаус го нямаше! Е, за мое огромно съжаление не беше мъртъв, но беше в лудницата! Един път даже бях сънувал, че го вкарват там. И си помислих, че никога нямаше как да се случи толкова хубаво нещо. А ето че стана. Вече бях свободен от дявола. Вече можех да живея по- спокойно!

Очаквах денят да бъде слънчев като настроението ми, но за жалост сиви облаци се показваха иззад планината и явно предстоеше голяма буря.

Но въпреки това се чувствах невероятно. Отдавна не бях изпитвал това чувство. Направо да не кажа никога.

Имаше едно единствено лошо нещо. Факта, че днес беше понеделник. Училище.

Помолих майка ми да ме остави, като се опитах да излъжа че не се чувствах все още добре, но не можах да я заблудя.

След няколко минути се оправих и отидох на скапаното място за мъчения.

Но за моя голяма изненада и там всичко протече страхотно. Защото Клаус го нямаше и нямаше кой да ме тормози. Даже напротив- всички ме хвалеха, че един вид му се бях опълчил и съм го победил. Може и да не беше така, но аз се чувтвах като победител!

- Анди как си?- внезапно някой ми извика.

Обърнах се. Не можех да повярвам. Беше едно от най- известните момчета в училище- Томсън. Преди ми се подиграваше като останалите, а сега ме питаше как съм! Късметът ми явно напълно се беше преобърнал!

Но винаги когато ми се случваха прекалено хубави неща наведнъж, след това предстоеше нещо много лошо. И това гадно чувство леко ме плашеше.

Когато свършиха всички часове, се запътих веднага към вкъщи. Това беше най- безопасното място за мен и се надявах че лошия късмет нямаше как да ме настигне там.

Вървях по улицата, със слушалки в ушите, както винаги. Но едно се беше променило в мен. Усмивката която беше на лицето ми. Никога преди не се бях усмихвал така.

Внезапно минах покрай едно много познато място за мен. Старата полу- разрушена сграда. Преди това беше любимото ми място. Но сега в мига в който я забелязах, усмивката ми веднага изчезна, защото главата ми се напълни с гадни спомени. Когато плачех. Когато се режех. Когато исках да умра и когато Клаус замалко не изпълни това мое желание.