THE DEPRESSED SINGER (BG)

[6] Умрях ли най- накрая?!

Отворих бавно и мъчително очи. Слънцето заслепи очите ми. Честно казано не очаквах това. Мислех, че ще съм в болница. Така обикновено става по филмите.

Но това за жалост не беше филм. Опитах се да стана, но болка прониза цялото ми тяло. Извиках. Имах гадното чувство, че някой ще ме чуе. А под този някой имах предвид Клаус.

Но май бях сам. Нима се бяха отказали?! Или са ме млатили, докато съм бил в безсъзнание. Но Клаус не беше такъв. Той щеше да иска да почувствам всеки негов юмрук.

Опитах се да извъртя главата си, за да се огледам къде бях, но и това не можех да направя. Нима бях паднал толкова лошо?! Но не че ми пукаше особено.

Внезапно чух гласове. Целият замръзнах на място. Клаус се смееше силно и псуваше.

- О, вижте кой се събуди! Май Александър беше прав, като си вземем шейкове, тоя изрод ще свести!- дойде до мен и леко ме подритна, от което много ме заболя- Това ще ти е последния хубав сън Биерсак! И никога вече няма да се събудиш! Май и ти искаш това!

Не можех нищо да кажа. От както започна да ме тормози за първи път, още от тогава исках да го питам защо точно ме бие, обижда и измъчва по този начин. Но страхът ми надделяваше над всичко и бях принуден да го търпя две години. Казвам бях, защото със сигурност този път щеше да ме довърши. Исках да ме довърши. Исках да умра!

- Е, кажи сбогом Биерсак! Имаш ли последни думи?

Този момент чаках. Сега щях да умра. Значи не беше проблем да кажа нещо нередно. Нещо което съм искал да кажа цял живот на Клаус.

Усмихнах се леко, при което леко ме заболя и колкото можех по- силно му изкрещях:

- FUCK YOU КЛАУС! ПОЖЕЛАВАМ ТИ ДА ОТИДЕШ В АДА И ТАМ ДА СТРАДАШ ЖЕСТОКО!!!

Макар че след тези мои думи последва юмрук в бузата ми, бях доволен че ги изрекох. Най- накрая казах нещо, което наистина мислех. И това най- вероятно наистина бяха последните ми думи.

Клаус ме удари по лицето отново, отново и отново докато не разби устата ми и не бликна кръв оттам. След това повика бандата си и заедно започнаха да ми нанасят юмруци на всевъзможни места. Не можех да опиша болката! Това сигурно беше най- мъчителния и болезнения бой в света! Чудех се как още не умирах.

Но скоро усетих как започнаха да се затварят бавно очите ми. Най- вероятно завинаги.

Мислех си че живота е приключил с мен. Че най- сетне щях да се отърва от цялата тази мъка. Че никога повече нямаше да се налага да гледам мръсната мутра на Клаус.

Оставаше ми само един юмрук за да ме довърши. Усещах го. Само един!

Но точно когато Клаус се канеше да ме удари и убие, едва едва чух мъжки глас зад себе си. Усетих че Клаус става и започва да говори с мъжа. Опитах се да стоя буден, да не умирам, за да разбера какво става, но за жалост усетих огромна тежест в себе си и бавно затворих очите си.