THE DEPRESSED SINGER (BG)

[4] За жалост съм жив

Беше тъмно. Отворих очи. Таванът ми се стори толкова бял, че чак ме заслепи.

- А, най- накрая се събуди!- чух женски глас до себе си.
Погледнах встрани. Беше медицинската сестра на училището. Ах, какъв гняв изпитах тогава! Мечтаех си онзи ослепително бял таван да беше покрива на рая, а вместо това все още бях в училище и все още бях жив!

Опитах се да стана, но веднага адска болка прониза цялото ми тяло.

- Боли нали? Трябва да лежиш поне ден, два.

- Но защо тук?! Щом съм в толкова критично състояние, не трябваше ли да съм в болница?!

- Ами...- замислено започна  сестрата- Нямаше как да те пратим там. В смисъл, че и без това всеки ден вече по новините излъчват пряко от болницата поредното пребито дете от съучениците си. Медиите са полудели по тези неща. Че децата стават все по- зли и по- зли е вярно, ама не мислят ли и че когато изпишат детето, което са излъчвали, после в училище ще му се подиграват още повече, че са го давали пребит в болницата и ще го набият дори по- жестоко! Затова реших да не те пращам в болница. Мисля че и за теб ще е по- добре.

Кимнах разбираемо и попитах:

- Но как ще седя два дена тук?! Това е забранено! А и родителите ми ще ме търсят.

- Ох...ми да прав си...

Още от началото на годината, когато за първи път посетих сестрата, подозирах че и хлопаше дъската. Сега май потвърдих това.

-...Прав си, не можеш да останеш тук. Ще ти инжектирам болкоуспокоително и след половин час можеш да тръгваш. Но внимавай да не се засечеш отново с другарчетата си!

При тази мисъл пак ми стана лошо. Сто процента поне един човек от онея идиоти щях да видя и поне с една подигравка щях да мина. Но нямах избор.

Сестрата ми инжектира болкоуспокоителното и ме остави сам в стаята.

Започнах отново бавно да се депресирам. Всичко, всичко се влошаваше все повече и повече! И да умра, значеше мъките ми да спрат. Което едва ли щеше да стане.

Беше ме страх! От всичко и всички! Особено от Клаус и тълпата му. Само като си помислех за всички обиди, които изкрещя в лицето ми, за всички юмруци, които ми нанесе, за цялата болка която изпитах... НЕ МОЖЕХ ДА ИЗДЪРЖА! Главата ми започна да пулсира от болка, пулса ми се ускори и ми се искаше да изкрещя с цяло гърло!