THE DEPRESSED SINGER (BG)

[12] Най- гадният ден в целия ми смотан живот

- Андрю, какво си мислиш, че правиш по дяволите?!- извика майка ми, гледайки ужасена кървавите ми китки и ножа насочен към сърцето ми.

Целият се разтреперих. Никога през живота си не бях чувствал по- голям страх. Майка ми...тя научи всичко! С години криех депресията си, това че се режех, плаках по цели нощти и мразех живота си. И тя, както и баща ми не подозираха абсолютно нищо. А сега бях даже напът да се самоубия и тя разбра всичко...всичко...

Уплашен пуснах кървавия нож на земята и той издрънча на пода. Едва погледнах майка ми, с очи пълни със сълзи. Не знаех какво да и кажа. В момента просто си мечтаех, още преди да се усети, да стана и да се хвърля през отворения прозорец. Исках само това...

- Андрю Денис Биерсак отговори на въпроса ми веднага!- продължи да крещи майка ми- Какво по дяволите правиш?!

- Остави ме!- внезапно и извиках през сълзи.

Майка ми все още вцепенена, изненадана, много ядосана и най- вероятно в момента погнусена от мен, не знаеше какво друго да каже.

Изведнъж прикри устата си с ръка и се разплака. След това се обърна с гръб, явно засрамена от мен и започна да плаче още по- силно.

Заради това и аз се разплаках още повече. Но какво чаках?! Тъкмо сега не ме виждаше, можех спокойно да се хвърля през прозореца. Но страхът ми ме спря.

- Как можа...- започна майка ми през сълзи, все още с гръб към мен.

Искаше ми се да стана и да започна да крещя с все сила, но и без това ситуацията беше ужасна, не исках да я влошавам още повече.

Внезапно майка ми излезе от стаята и побягна надолу към кухнята. Тази нейна реакция ме изненада и някак леко ме уплаши, но въпреки това не направих нищо. Продължавах да седя на леглото и да се самосъжалявам уплашено.

Изведнъж чух майка ми да крещи нещо от долния етаж. Станах от леглото, допрях ухото си на стената и се заслушах. Не исках да слизам при тях, нито да излизам от стаята и без това майка ми крещеше достатъчно силно.

- КРИСТОФЪР, СКЪПИ, НЕ РАЗБИРАШ ЛИ?!- крещеше тя- АНДИ, СИНЪТ НИ, ЩЕШЕ ДА СЕ САМОУБИЕ! ВИДЯХ ГО С ОЧИТЕ СИ!

- Мила, моля те по- спокойно- успокояваше я баща ми- Сигурна ли си че точно това е правел? Може да е държал нож по друга причина, де да знам, тинейджърите в днешно време са странни.