THE DEPRESSED SINGER (BG)

[5] В капана на Клаус

Стоях скрит зад стената и се молех Клаус и бандата му по някакъв начин да се махнат и да ме оставят намира.

- Аре бе, страхопъзльо, кво се криеш там?! Ей са ще те научим- заплаши ме братът на Клаус- Александър.

Не се стърпях повече на тези обиди, излязох иззад стената и дори и за моя изненада им се оплезих и им показах среден пръст. Те, разбира се, възмутени и ядосани ме съсипаха с още хиляди от гадни, по- гадни обиди. Но не ги слушах. Важното за мен беше сега да се измъкна по някакъв незабелязан начин.

Не след дълго, погледът ми мярна една стълба, водеща надолу, която беше от другата страна на сградата. Но не беше много добра идея, понеже нямаше как толкова бързо да сляза и да се измъкна от тях. По- скоро щях да падна в капана им.

Но може би това беше единствения начин. Познавах Клаус. Той никога нямаше да се откаже. Сега бях точно под носа му и ако трябваше щеше да седи и цяла нощ. И аз нямах проблем с това. Но родителите ми щяха да ме търсят и когато разберат по каква причина съм стоял в изоставена сграда , сигурно щяха да ме пратят на психолог.

Понеже нашите смятаха, че ме държат напълно под контрол и винаги ми повтаряха, че трябваше да бъда по- добър от другите и още повече- да не обиждам, да не се се сбивам и да не нарушавам правилата. Само че знаеха, че с отлични оценки нямаше как да стане. Но научеха ли за това, че се режа, че съм депресиран,  че ежедневно съм тормозен и съм аутсайдерът на класа- Здравейте господин психолог! И тогава животът ми щеше да се влоши стократно. Затова може би предпочитах да рискувам и ако трябваше- да изяда още бой.

Обаче отново тъпият ми ум ме провали. Понеже изобщо не бях забелязал, че докато съм си мислел тези неща, съм гледал именно към задната стълба. Клаус забеляза това и веднага разкри плана ми.

- Ах, Биерсак, смяташ че толкова лесно ще избягаш от нас, така ли? Сгрешил си мойто момченце. Мнооого си сгрешил!- и пак се усмихна дяволски.

Нямаше какво да кажа. Просто стоях на едно място, докато гледах как двама от групичката на Клаус отнасят стълбата.

- Клаус- 100, Анди- 0, както винаги!- каза с подигравка в гласа си идиотът.

Вече нямаше какво да сторя. Нямах повече планове. Отчаян седнах на пода и се надявах Клаус да се откаже и да се махне.

Но ето че отново умът ми ме подведе. Може би никакви движения не трябваше да правя повече. Понеже Клаус забеляза, че седнах и че явно имах намерението дълго да стоя. А както изглеждаше- на тях не им се стоеше, но юмруците им нямаха търпение да срещнат изстрадалото ми лице.

Бандата на Клаус се събраха в един кръг и започнаха тихо да си шепнат нещо. Най- вероятно обсъждаха как да ме свалят долу.

А аз треперех направо от страх. Нямах престава какво предстоеше.

Минаха може би 10 минути. След това Клаус се изправи пред мен и ми каза с гаднярския си глас:

- Така, така Биерсак. Знаеш че сме умни, нали?! И умът ни отново не ни подведе. Измислихме как да те накараме да дойдеш долу при нас, меко казано при това.

Преглътнах бавно буцата, която беше заседнала в гърлото ми и внимателно слушах ужасния план на Клаус.

- Значи ти искаш да слезеш, нали?! И ние искаме това и то колкото се може по- бързо. Затова имаме предложение- след това той извади телефона си и ми го показа- Това тук, което едва ли много добре виждаш, е заснето клипче от брат ми, на боят който ти нанесох вчера. И с едно натискане на бутона, то автоматично отива във Facebook, Youtube и останалите социални мрежи и родителите ти няма как да не го видят. А ти няма как да го изтриеш.

- НЕЕЕЕ СПРИ!!!- извиках аз уплашено.

- Добре, уплаши се. Значи може би ще се съгласиш на предложението ни. А то е много просто- ти скачаш долу, а ние изтриваме клипа. Това е.

Започнах да обмислям предложението му внимателно. Ами, нямах особен проблем, може би, така или иначе щях да си изям боя. Но чакай малко...той СКАЧАЙ ли каза?!

- Добре...- започнах колебливо- но как така да скоча?

- Ми така- засилваш се и скачаш. Знаем, че много пъти си си го мислел, емо смотано- каза ми Георги, най- доверения на Клаус, след брат му- Тъкмо двойно по- болезнено ще стане.

Не знаех какво да правя. Стоях горе, гледах долу и се чудех дали да приема предложението. Но ако не приех- родителите ми със сигурност щяха да научат всичко. А това беше по- гадно за мен от счупен крак, кръв и рани.

Затова не след дълго реших да приема. Клаус май не очакваше толкова бързо да взема решение. Щом като видя, че съм готов за скок, каза:

- Ама ти сериозно ли ще скочиш?! Аз пък се надявах да кача клипчето.

Извиках НЕЕ и се затичах към прозореца. В мен страхът направо кипеше, но нямах избор и направих нещото от което най- много се страхувах.